Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

ОКИ ДК „Красно село“ организира по случай предстоящият празник украсяване на дърветата с мартенички, на открито пред централния вход на института с участието на деца от:
1. 8 ДГ „Проф. д-р Елка Петрова“
2. 80 ДГ „Приказна Калина“
3. 124 ДГ „Бърборино“
4. 134 ЛДГ „Любопитко“
5. 136 ДГ „Славия“
6. 142 ДГ
7. ДГ „Монтесори“
8. 162 ДГ „Вихрогонче“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Кварто квартет
Солист/и
Иван Пенчев
Състав
„Quarto“ квартет
Програма
Антонио Вивалди - 12 концерта от прочутия цикъл "Виртуозни концерти за цигулка "Страваганца""

На 1 март от 19.00 ч. в Столичен куклен театър (салона на ул. "Гурко“ №14) е премиерното представление на „Полетът на къртицата“ – моноспектакъл за възрастни на Полина Христова.
Представлението е на театралната компания Puppet's lab и Столичен куклен театър. Текстът на „Полетът на къртицата“ е на Полина Христова, а стиховете и режисурата – на Веселка Кунчева. Сценографията и куклите са изцяло изработени от Мариета Голомехова. Музиката за спектакъла пише Милен Апостолов, хореографията е на Надежда Дичева.
Идеята за представлението „Полетът на къртицата“ се ражда по време на пандемията. Спектакълът разглежда страховете, които потискат същността ни. Заради тях забравяме кои сме, губим се в себе си. Докато най-накрая не ни погълнат.
Текстът на Полина Христова е сред финалистите в челната тройка на конкурса за камерна пиеса "Славка Славова" на "Театър 199" през 2018 г. Хореографията е изцяло подчинена на възможностите на куклите.
Един спектакъл, който ни призовава да се обърнем към копнежа да излезем извън себе си. Извън страховете. Извън всичко това, което ни заковава в света на тревогите.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

ДК „Искър”, Концертна зала
Филмово-театрален спектакъл на д-р Искрен Красимиров, създател на проекта "НЕзабравимата България"
Вход свободен
Съвместно с Районна администрация "Искър"

Музика Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛАЗАР НИКОЛОВ С ПЪРВО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НА ОПЕРАТА „ЧИЧОВЦИ“ ПО ЕДНОИМЕННАТА ПОВЕСТ НА ИВАН ВАЗОВ – 2, 4, 6 и 22 МАРТ 2022
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера
Голяма зрителна зала

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Паметника на незнайния войн в София, на паметника „Цар Освободител“ и паметника „Български опълченец“.
На 3 март отбелязваме 144 години от Освобождението на България от турско робство. На тази историческа дата през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с което се слага началото на Третата българска държава.
Българските революционери, дали живота си за Освобождението, са оставили думи, изпълнени с непоколебима смелост, жертвоготовност и любов към родината.
Посветили се на една свята цел – Освобождението на България, с живота си те изкупиха нашата свобода.
Ето няколко от най-силните и запомнящи се думи, които са ни завещали:

---

Васил Левски
“Аз съм се посветил на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

---

Христо Ботев
“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

---

Георги С. Раковски
"Любовта към отечеството превъзхожда всичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за човека на този свят. Когато тя стане в него едно постоянно начало, тя го прави да презре всичко друго, що има на света, и го кара да се впуска драговолно в най-големите и най-опасните предприятия."

---

Тодор Каблешков (Из „Кървавото писмо“)
“…Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

---

Стихотворението „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов е своеобразно преклонение и прослава на всички, загинали геройски за свободата на България:
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
Стихове на Дамян Дамянов за 3 март и България
„О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.“
/“3 март“/
„Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?“
/“Българио“/
Гражданите могат да поднесат своите цветя – в знак на
преклонение и признателност към загиналите за
свободата на България – на Паметника на незнайния
войн в София, на паметника „Цар Освободител“ и
паметника „Български опълченец“.

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

На Трети март посетителите ще могат да влизат безплатно в Парк-музей „Врана“, Софийската градска художествена галерия и филиалите ѝ – галерия-музей „Дечко Узунов” и галерия „Васка Емануилова”, в Регионален исторически музей – София – постоянна експозиция и временни изложби в сградата на пл. "Бански" № 1, както и в Античен културно-
комуникационен комплекс „Сердика“, Археологическото ниво на храм „Света София“, Археологически парк "Западна порта на Сердика", Гробница на княз Александър I, Експозиция за национално помирение, Триъгълната кула на Сердика. С безплатен вход ще работи и Зоологическа градина – София.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

12:00
Музикален маратон
Камерна зала
За събитието
12:00 – 18:00ч. – Камерна зала „България“
Студенти от НМА и ученици от музикалните училища в страната.
Билетът важи за целия ден.

---

ОБИЧАМ БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА – музикален маратон в зала "България" на 3 март

И тази година Софийската филхармония в партньорство с Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще зарадва публиката със станалия вече традиционен музикален маратон "Обичам българската музика". На 3 март в концертен комплекс "България" ще звучат шедьоври от Александър Танев, Добри Христов, Георги Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Васил Казанджиев, Васко Абаджиев, Георги Андреев и др.
Музикалният маратон ще започне от 12.00 часа, когато в камерна зала "България" ще се представят изявени ученици от НУИ "Панайот Пипков" – Плевен, НУМСИ "Христина Морфова" – Стара Загора, НУИ "Проф. Веселин Стоянов" – Русе, НУМТИ "Добрин Петков" – Пловдив, НМУ "Любомир Пипков" – София и студенти от НМА "Проф. Панчо Владигеров" – София.
От 19.00 часа към маратона се присъединяват Националният филхармоничен хор с диригент Славил Димитров и камерният ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. Концертът в голямата зала на концертния комплекс "България" представя произведения на Марин Големинов, Петко Стайнов, Михаил Пеков и Панчо Владигеров. Солисти са цигуларите Йордан Димитров и Стоимен Пеев.
Подробна информация за концертите, както и цялата програма на маратона, можете да намерите на интернет страницата на Зала „България“ -  https://sofiaphilharmonic.com/
Билети може да закупите от Билетна каса на Зала „България“ и онлайн на https://sofiaphilharmonic.com/
Билетна каса - ул. „Аксаков“ №1; тел: 02 987 76 56; 02 988 31 95

НДК – Зала 1
Национален благотворителен концерт „ФОЛКЛОР (С)МИСЪЛ”, които има за цел да обедини публиката около една обща благородна цел – учредяването на стипендии за даровити ученици от Националните училища за фолклорни изкуства: НУФИ „Широка Лъка” и НУФИ „Филип Кутев”- Котел. Мисълта за децата на България ни дава (с)мисъл да продължаваме напред…
Концертът ще се проведе с подкрепата на ФА „Тракия“ – Пловдив, ПФА „Странджа“ – Бургас, ФТА „София-6“ – София, ПФА „Шевица“ – София както и на директорите на фолклорните училища.

19:00
Зала „България“
За събитието
Програма: произведения от М. Големинов, Ал. Танев, М. Пеков, П. Стайнов, Д. Чинтулов, Д. Христов и др.

---

ОБИЧАМ БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА – музикален маратон в зала "България" на 3 март

И тази година Софийската филхармония в партньорство с Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще зарадва публиката със станалия вече традиционен музикален маратон "Обичам българската музика". На 3 март в концертен комплекс "България" ще звучат шедьоври от Александър Танев, Добри Христов, Георги Златев-Черкин, Парашкев Хаджиев, Васил Казанджиев, Васко Абаджиев, Георги Андреев и др.
Музикалният маратон ще започне от 12.00 часа, когато в камерна зала "България" ще се представят изявени ученици от НУИ "Панайот Пипков" – Плевен, НУМСИ "Христина Морфова" – Стара Загора, НУИ "Проф. Веселин Стоянов" – Русе, НУМТИ "Добрин Петков" – Пловдив, НМУ "Любомир Пипков" – София и студенти от НМА "Проф. Панчо Владигеров" – София.
От 19.00 часа към маратона се присъединяват Националният филхармоничен хор с диригент Славил Димитров и камерният ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров. Концертът в голямата зала на концертния комплекс "България" представя произведения на Марин Големинов, Петко Стайнов, Михаил Пеков и Панчо Владигеров. Солисти са цигуларите Йордан Димитров и Стоимен Пеев.
Подробна информация за концертите, както и цялата програма на маратона, можете да намерите на интернет страницата на Зала „България“ -  https://sofiaphilharmonic.com/
Билети може да закупите от Билетна каса на Зала „България“ и онлайн на https://sofiaphilharmonic.com/
Билетна каса - ул. „Аксаков“ №1; тел: 02 987 76 56; 02 988 31 95

Едно от най-мащабните и любимо на всички танцуващи събитие в България - National Salsa-Bachata-Kizomba Congress се завръща! За първи път уроци, шоу програма и партита ще бъдат в красивата ни столица София! Ще имате възможността да се докоснете до таланта на едни от най- добрите хореографи, танцьори и учители по салса, бачата, кизомба, народни танци! Да бъдете част от атрактивни и динамични уроци, да се насладите на бляскава шоу програма! Събитието е подходящо както за любители, така и за професионалисти!
Информация за програмата на събитието ще намерите тук и тук.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Музика Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛАЗАР НИКОЛОВ С ПЪРВО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НА ОПЕРАТА „ЧИЧОВЦИ“ ПО ЕДНОИМЕННАТА ПОВЕСТ НА ИВАН ВАЗОВ – 2, 4, 6 и 22 МАРТ 2022
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера
Голяма зрителна зала

Едно от най-мащабните и любимо на всички танцуващи събитие в България - National Salsa-Bachata-Kizomba Congress се завръща! За първи път уроци, шоу програма и партита ще бъдат в красивата ни столица София! Ще имате възможността да се докоснете до таланта на едни от най- добрите хореографи, танцьори и учители по салса, бачата, кизомба, народни танци! Да бъдете част от атрактивни и динамични уроци, да се насладите на бляскава шоу програма! Събитието е подходящо както за любители, така и за професионалисти!
Информация за програмата на събитието ще намерите тук и тук.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Опера от В.А.Моцарт - адаптирана за деца
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.

Вариационни цикли по френски вокални теми (1778/1781)
Камерна зала
Солист/и
Ромео Смилков
Програма:
1. 9 (Девет) Вариации по Ариета “Lison dormait” от комична опера „Юлия“ на Nikolas Dezede – C dur, KV 264 (1778)
2. 12 (Дванадесет) Вариации по френската песен “Ah, vous dirai–je Maman” – C dur, KV 265 (1780/1781)
3. 12 (Дванадесет) Вариации по френската песен “La belle Francoise” – Es dur, KV 353 (1780/1781)
4. 8 (Осем) Вариации по Хор “Dieu d’amour” от опера на Andre–Ernest–Modeste Gretry „Сватбите на самнитите” – F dur, KV 352 (1781)
5. 2 (Две) Вариации по тема “Come un’agnello” от опера на Giuseppe Sarti „Двама се карат, третият печели” – A dur, KV 460 (9-12.VI. 1784) – незавършен клавирен цикъл

Музика Александър Райчев
Камерна зала

Празничен концерт, посветен на Националния празник на България и Деня на любителското творчество 1 март
ДК „Искър”, Концертна зала
Участват: ДТС "Хорце", танцов състав "Шопски наниз", ДЮТА "Еремия", фолклорен ансамбъл "Боговица", балет "Естрея", балетна школа "Тиара", танцова формация "Софистик-Живо"
Съвместно със Сдружение на танцовите дейци – София
Вход свободен

ОКИ ДК „Красно село”, зала „Елит“
Тайната на красотата – не е в черупката, не е на показ. В душата някъде се крие – в сърцевината на сърцето.
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети

---

*Условия за допускане на публика при провеждане на събитие, според Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № 81/21.10.2021 г. на Директора на ОКИ ДК „Красно село“ , както следва:
1. Зелен сертификат за ваксирани или проболедували, удостоверено с валидни документи
2. PCR - отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди събитието
3. Бърз антигенен тест до 48 часа преди събитието
4. При лица под 18 години не се прилагат

Едно от най-мащабните и любимо на всички танцуващи събитие в България - National Salsa-Bachata-Kizomba Congress се завръща! За първи път уроци, шоу програма и партита ще бъдат в красивата ни столица София! Ще имате възможността да се докоснете до таланта на едни от най- добрите хореографи, танцьори и учители по салса, бачата, кизомба, народни танци! Да бъдете част от атрактивни и динамични уроци, да се насладите на бляскава шоу програма! Събитието е подходящо както за любители, така и за професионалисти!
Информация за програмата на събитието ще намерите тук и тук.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Участват солисти и оркестър.
Режисьор: Юлия Кръстева
Камерна зала

парк-театър „Борисова градина“
Камен Донев, Любо Киров, Орлин Павлов, Владимир Ампов – Графа, Васил Петров, Поли Генова, Братя Аргирови, Михаела Филева, Дани Милев, Ирина Флорин, Дует "Мания", Група Expose и "Нов Цирк" ще вземат участаие тази неделя в благотворителен концерт за децата на Украйна.
Концертът ще се състой на сцената на парк-театър „Борисова градина“ на 6 март от 12:30 часа до 14:00 часа.
Всички събрани средства от билети ще бъдат предоставени на БЧК в полза на децата на Украйна.
Събитието се организира от парк-театър "Борисова градина", БТВ и БЧК с подкрепата на Столичната община.
Билети могат да бъдат закупени от мрежата на EVENTIM, както и на място.

Музика Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛАЗАР НИКОЛОВ С ПЪРВО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НА ОПЕРАТА „ЧИЧОВЦИ“ ПО ЕДНОИМЕННАТА ПОВЕСТ НА ИВАН ВАЗОВ – 2, 4, 6 и 22 МАРТ 2022
Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера
Голяма зрителна зала

Весел спектакъл с Баба Марта
Репортажка-Шашка и нейният „телевизионен“ екип подготвят специалните рубрики за телевизия „Баба Марта“. Публиката става свидетел на този процес от „кухнята на бабомартенските събития“…
Автор и режисьор: Мариета Ангелова-Марионета
Сценография: Вержиния Стоянова и Красимир Василев
Музикално оформление: Анастас Джидров
Участват: Дидо Мачев, Мариета Ангелова-Марионета и Снежана Андонова
Спектакълът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети

---

*Условия за допускане на публика при провеждане на събитие, според Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № 81/21.10.2021 г. на Директора на ОКИ ДК „Красно село“ , както следва:
1. Зелен сертификат за ваксирани или проболедували, удостоверено с валидни документи
2. PCR - отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди събитието
3. Бърз антигенен тест до 48 часа преди събитието
4. При лица под 18 години не се прилагат

Диригент
Саша Гьотцел
Солист/и
Лидия Байч
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Пьотър Илич Чайковски - Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор оп.35
Йоханес Брамс - Симфония №1 в до минор, оп.68

Едно от най-мащабните и любимо на всички танцуващи събитие в България - National Salsa-Bachata-Kizomba Congress се завръща! За първи път уроци, шоу програма и партита ще бъдат в красивата ни столица София! Ще имате възможността да се докоснете до таланта на едни от най- добрите хореографи, танцьори и учители по салса, бачата, кизомба, народни танци! Да бъдете част от атрактивни и динамични уроци, да се насладите на бляскава шоу програма! Събитието е подходящо както за любители, така и за професионалисти!
Информация за програмата на събитието ще намерите тук и тук.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

ОКИ „Надежда“ – концертна зала
„Симфониета „София“ и Джаз формация „София“ представят „Everybody needs a little more Jazz” на 7 март, 18:30 ч., концертна зала ОКИ „Надежда“.
Концертът ще премине под палката на Минко Ламбов, със специалното участие на певицата Ана Топалова (Ana Bella) и Венцислав Благоев – тромпет.
В програмата очаквайте едни от най-големите шедьоври на Чик Кърия, Телониъс Монк, Пол Дезмънд, Стинг, Коул Портър, чиито аранжименти са дело на Минко Ламбов специално за този състав.
Билети на касата на ОКИ „Надежда“!

Осмомартенски концерт на Софийския духов оркестър
ДК „Искър”, Концертна зала
С участието на солистите на Музикалния театър Катерина Тупарова и Александър Мутафчийски и Танцова формация "Алгара"
Диригенти – Юли Дамянов и Васил Делиев
Билети – на касата на ДК "Искър" и eventim.bg

НДК – Зала 1
7 жени, 7 Март, One Night Stand
Под зоркото око на - Мария Силвестър ще имате възможността да се смеете с:
Красимира Хаджииванова
Letiashtata Kozilla Erato
Оля Малинова
Радосвета Стаменкова
Алекс Раева
Ива Тодорова
Режисьор на събитието - Стоян Радев
Събитието ще е VTR - ще се допускат гости със зелени сертификати или валиден PCR тест.
Събитието не е подходящо за лица под 18 години.
Старт: 20:00
Вратите отварят 18:30, поради новите условия за достъп, ще имате нужда от повече време за влизане в НДК и зала 1.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Опера от Джузепе Верди
Времетраене 3:00 Антракти 2
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри

Фестивалът, стратегическа инициатива в Календара на културните събития на Столична община, ще представи специална програма с филми на български жени – режисьори. Едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият "София Филм Фест" ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000 г.), звездата на всички останали изгрява след 2010 г. – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.
Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода от 1 до 10 март.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, в партньорство с Националния дворец на културата, културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 26-ия София Филм Фест е на 10 март в Зала 1 на НДК. Прожекциите ще продължат до края на март в София. Специална програма в Дома на киното и Чешкия център, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 1 март.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Официалното откриване на 26-ия "София Филм Фест", част от Календара на културните събития на Столична община, е на 10 март в Зала 1 на НДК с премиера за България на най-новия филм на Клер Дени – „Двете страни на острието“, носител на „Сребърна мечка“ за режисура на "Берлинале" `2022. "София Филм Фест" е първият фестивал в света след "Берлинале", който ще представи най-новия филм на една от легендарните личности на френското кино. Главните роли са поверени на приятели и съмишленици, с които Дени работи през годините – Жулиет Бинош и Венсан Линдон. "Двете страни на острието" е третият филм, по който Клер Дени работи заедно с известната писателка Кристин Анго. Сюжетът проследява отношенията в една семейна двойка, която има стабилна връзка в продължение на десетилетие. Но така е само на пръв поглед. Оказва се, че Сара не е безразлична към най-добрия приятел на своя съпруг...
За 20-и път международно жури ще определи Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.
26-ият "София Филм Фест" ще предложи на българската публика възможност за избор с хибридно представяне на своята програма. От 10 до 31 март 2022 филмите ще бъдат прожектирани в киносалони в София при спазване на всички противоепидемични мерки, като част от заглавията – над 80 на брой – ще бъдат налични и онлайн до 30 април (в партьорство с водещата в света платформа за организиране на онлайн фестивали Festival Scope/Shift 72).
Цялата информация за фестивала ще намерите на www.siff.bg.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Изложбата на Калина Мавродиева в галерия „Васка Емануилова“ е пореден етап в разпознаваемия подход на авторката към и в живописта – да синтезира визуални откъси от ежедневието във внимателно извлечени същности и да ги предава със средствата на изобразителното изкуство вече превърнати в гранични състояния. Експозицията представя творби, създадени от художничката през последната година. Сред тях са идилично-абстрактните пейзажи от Троянския Балкан, изпълнени в маслени бои и молив, макровизии от морското дъно и други. Произведенията картографират процеса на изследване и вглеждане и маркират развитието на интереса към изобразяването изобщо. Концептуалната рамка на изложбата е зададена от Елин Рахнев, който по покана на художничката създава поетично произведение, отразяващо отношението му към работата ѝ. Текстът е интегрална и централна част от изложбата и освен превод на живописния език в литературен е и посвещение и спомен за общия приятел – художника Кольо Карамфилов.
Изложбата „След себе си“ се представя в Програмата „Място за срещи“ – форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. в Галерия „Васка Емануилова“. За осъществяване на изложбата авторката е получила подкрепа по Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

На 10 март, 18:30 ч., в Галерия ОКИ „Надежда“ ще бъде открита изложба на школите по изобразителни изкуства към Центъра за изкуства, култура и образование „София“ (ЦИКО). В официалното отриване музикална програма ще изнесат деца от школите по пиано и китара към центъра, също и трио от „Симфониета „София“ при ОКИ „Надежда“.
Вход свободен!

На 10 март 2022 г. (четвъртък) от 18.30 ч. в общински културен институт Дом на културата "Искър" ще бъде представен пред жителите на район "Искър" проектът за съвременно изкуство в градска среда „Блок в езерото“ по Програма „Навън“ на Столична община.
Събитието има за цел да представи художествената инсталация и избраната локация – езерото в квартал „Дружба“, да отговори на всички въпроси, свързани с реализацията.
Ще участват представители на Столичния общински съвет, дирекция „Култура“ на Столична община, районна администрация „Искър“, членове на комисията по програма „Навън“ и авторът на проекта Минà Минов. Творбата „Блок в езерото“ е предложена за реализация от комисията за творческа оценка по Програма „Навън“ – Направление „Открито“ за подкрепа на временни художествени инсталации в градска среда.

Диригент
Алесандро Круделе
Солист/и
Емануил Иванов
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Камий Сен-Санс - Концерт за пиано и оркестър №5 "Египетски" във фа мажор, оп.103
Цезар Франк - Симфония в ре минор

Първо студио на БНР
Солисти: Иван Варимезов, Красимир Кондов, Венцислав Андонов, Петър Янев, Петьо Костадинов, Костадин Атанасов, Иван Георгиев, Недко Царев и Божидар Симеонов.

Фестивалът, стратегическа инициатива в Календара на културните събития на Столична община, ще представи специална програма с филми на български жени – режисьори. Едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият "София Филм Фест" ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000 г.), звездата на всички останали изгрява след 2010 г. – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.
Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода от 1 до 10 март.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, в партньорство с Националния дворец на културата, културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 26-ия София Филм Фест е на 10 март в Зала 1 на НДК. Прожекциите ще продължат до края на март в София. Специална програма в Дома на киното и Чешкия център, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 1 март.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Изложбата на Калина Мавродиева в галерия „Васка Емануилова“ е пореден етап в разпознаваемия подход на авторката към и в живописта – да синтезира визуални откъси от ежедневието във внимателно извлечени същности и да ги предава със средствата на изобразителното изкуство вече превърнати в гранични състояния. Експозицията представя творби, създадени от художничката през последната година. Сред тях са идилично-абстрактните пейзажи от Троянския Балкан, изпълнени в маслени бои и молив, макровизии от морското дъно и други. Произведенията картографират процеса на изследване и вглеждане и маркират развитието на интереса към изобразяването изобщо. Концептуалната рамка на изложбата е зададена от Елин Рахнев, който по покана на художничката създава поетично произведение, отразяващо отношението му към работата ѝ. Текстът е интегрална и централна част от изложбата и освен превод на живописния език в литературен е и посвещение и спомен за общия приятел – художника Кольо Карамфилов.
Изложбата „След себе си“ се представя в Програмата „Място за срещи“ – форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. в Галерия „Васка Емануилова“. За осъществяване на изложбата авторката е получила подкрепа по Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

зала Триадица
Атрактивен баскетбол ще могат да наблюдават феновете на този спорт презтози уикенд в зала Триадица. Поредното издание на турнира „София къп“ ще срещне младите таланти от водещи школи с техните български сънародници.
След две годишна пауза заради пандемията, турнирът отново ще бъде смеждународно участие. С най-голям авторите пристигат гостите от Сърбия, този път те са представители на световно известния отбор Раднички (Крагуевац). Северна Македония изпраща бъдещите си надежди от тима на Вардар (Скопие), а четворката се допълва от българските отбори на Тунджа (Ямбол) и домакините от БУБА Баскет (София). В последния момент по разбираеми причини отпадна уговореното участие на тима на ЦСКА Москва.
Надпреварата е за 15-годишни баскетболисти и отново се организира със съдействието на „София – европейска столица на спорта“. Това е единственият турнир от такъв ранг за бъдещите баскет звезди у нас, от него в последните години тръгнаха към големия спорт редица млади таланти, в отделните издания участваха представители на легендарните баскет школи от Реал Мадрид, Байерн Мюнхен и др. Тържественото откриване е предвидено за петък, 11 март от 16.30 ч., веднага след това от 17.00 ч. е първият мач между БУБА Баскет и Вардар. Отборите играят по схемата всеки срещу всеки, тимът с най-добри показатели ще ликува накрая с шампионската купа в неделя по обед.
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

зала Триадица
16.30 ч. Откриване
17.00 ч. БУБА Баскет – Вардар
19.00 ч. Раднички - Тунджа
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

НДК – Зала 1
Уважаеми зрители,
Във връзка с последно въведените мерки, ограничаващи влизането на руски граждани в Република България, свързани с COVID -19, концертите на балет “ТОДЕС” се местят за следните дати:
11 МАРТ 2022 г. СОФИЯ НДК, зала 1
12 МАРТ 2022 г. ВАРНА ДКС
Любезно ви молим да проявите търпение и разбиране. Ситуацията в сферата на културните прояви е нестабилна и несигурна в световен мащаб. Това е причината да съобщаваме за промените по събитието по-късно отколкото би ни се искало. Зависим от много фактори, създадени от световната пандемична обстановка, които за съжаление, са ни неподвластни. Въпреки всичко, ние и екипът на балет “ТОДЕС” сме оптимистично настроени и сме сигурни, че концертите, които ще видите през 2022 г. ще са си заслужавали очакването.
От организаторите!

Балет по музика на Лудвиг Минкус
Времетраене - 2:30 Антракти - 1
Голяма зрителна зала

зала „България“
Уилям Уолтън – Концерт за цигулка и оркестър
Йоханес Брамс – Симфония №2
Солист Лия Петрова
Диригент Марк Кадин

Фестивалът, стратегическа инициатива в Календара на културните събития на Столична община, ще представи специална програма с филми на български жени – режисьори. Едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият "София Филм Фест" ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000 г.), звездата на всички останали изгрява след 2010 г. – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.
Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода от 1 до 10 март.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, в партньорство с Националния дворец на културата, културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 26-ия София Филм Фест е на 10 март в Зала 1 на НДК. Прожекциите ще продължат до края на март в София. Специална програма в Дома на киното и Чешкия център, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 1 март.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

зала „Етрополски“
Възможна промяна/корекции в програмата.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Изложбата на Калина Мавродиева в галерия „Васка Емануилова“ е пореден етап в разпознаваемия подход на авторката към и в живописта – да синтезира визуални откъси от ежедневието във внимателно извлечени същности и да ги предава със средствата на изобразителното изкуство вече превърнати в гранични състояния. Експозицията представя творби, създадени от художничката през последната година. Сред тях са идилично-абстрактните пейзажи от Троянския Балкан, изпълнени в маслени бои и молив, макровизии от морското дъно и други. Произведенията картографират процеса на изследване и вглеждане и маркират развитието на интереса към изобразяването изобщо. Концептуалната рамка на изложбата е зададена от Елин Рахнев, който по покана на художничката създава поетично произведение, отразяващо отношението му към работата ѝ. Текстът е интегрална и централна част от изложбата и освен превод на живописния език в литературен е и посвещение и спомен за общия приятел – художника Кольо Карамфилов.
Изложбата „След себе си“ се представя в Програмата „Място за срещи“ – форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. в Галерия „Васка Емануилова“. За осъществяване на изложбата авторката е получила подкрепа по Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

Витоша, над х.Алеко, Резньовете.
Възможна промяна/корекции в програмата.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

зала Триадица
Атрактивен баскетбол ще могат да наблюдават феновете на този спорт презтози уикенд в зала Триадица. Поредното издание на турнира „София къп“ ще срещне младите таланти от водещи школи с техните български сънародници.
След две годишна пауза заради пандемията, турнирът отново ще бъде смеждународно участие. С най-голям авторите пристигат гостите от Сърбия, този път те са представители на световно известния отбор Раднички (Крагуевац). Северна Македония изпраща бъдещите си надежди от тима на Вардар (Скопие), а четворката се допълва от българските отбори на Тунджа (Ямбол) и домакините от БУБА Баскет (София). В последния момент по разбираеми причини отпадна уговореното участие на тима на ЦСКА Москва.
Надпреварата е за 15-годишни баскетболисти и отново се организира със съдействието на „София – европейска столица на спорта“. Това е единственият турнир от такъв ранг за бъдещите баскет звезди у нас, от него в последните години тръгнаха към големия спорт редица млади таланти, в отделните издания участваха представители на легендарните баскет школи от Реал Мадрид, Байерн Мюнхен и др. Тържественото откриване е предвидено за петък, 11 март от 16.30 ч., веднага след това от 17.00 ч. е първият мач между БУБА Баскет и Вардар. Отборите играят по схемата всеки срещу всеки, тимът с най-добри показатели ще ликува накрая с шампионската купа в неделя по обед.
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

зала Триадица
17.00 ч. БУБА Баскет – Раднички
19.00 Тунджа – Вардар
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Детски анимационен филм, озвучен на български
ДК „Искър”, Концертна зала
Спасителната лодка "Елиъс" не само помага на кораби в беда, но и успява да разкрие престъпните намерения на местна банда. И тъй като лодките също имат чувства, Елиъс скоро ще разбере, че не може да се справи без помощта на старите си приятели.
Билети – на касата на ДК "Искър"

На 12 и 13 март от 11.00 часа в Столичен куклен театър – салон на бул. „Янко Сакъзов“ №19.
Драматизацията и режисура – Веселин Бойдев, сценография – Христина Стоилова, композитор – Мишо Шишков.
В ролите на вълшебните герои: Ана-Мария Лалова, Ваня Камянска, Димитър Иванов, Христо Димитров.
Представлението е по английската народна приказка „Джак и бобеното стъбло“, част от детството на десетки поколения.
Интерпретацията на Веселин Бойдев показва пътя на израстването. Припомня ни, че най-важни са честността и истинското приятелство, а при него различията нямат значение.
През какви ли приключения ще премине Джак? Кого ли ще срещне по пътя си? И по какъв начин ще го промени това вълшебно пътешествие? Отговорите на тези въпроси стават ясни на сцената на Столичен куклен театър, където всеки може да изживее магията на приказките!

Музикална приказка от Александър Владигеров
Камерна зала

Детска опера от Георги Костов
Камерна зала

Пиеса за деца от Красимира Методиева
постановка Милена Мавродиева
сценография Валентина Германова
музика Павел Васев
моноспектакъл на Даринка Лесинкина
И така... приказката започва! В шапката на един детектив живее една малка фея, която има вълшебна лупа. С нейна помощ човек може да види същността и на най-малките организми. Точно този вълшебен предмет попада в ръцете на Мартин, който тръгва да търси своята приятелка Мария. Да, светът на микроорганизмите е впечатляващ! Мария от своя страна е наказана от феята да стане мъничка като мравчица, защото преди това се е отнасяла лошо с малките животинки. И точно когато малкото момиче разбира грешките си, а малкото момче е готово да спаси приятелката си... се появява изключително опасния и нахален Вирус с коронката. Той променя света ни и всички много се страхуват от него, обаче... Мартин и Мария знаят как да се пазят от него и да не му позволят да завладее целия свят.
Образователният спектакъл на театър ВЕДНА „Вирусът с коронката“ се реализира с помощта на Програма „Социално ангажирани изкуства“ на Национален фонд „Култура“. Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети

---

*Условия за допускане на публика при провеждане на събитие, според Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № 81/21.10.2021 г. на Директора на ОКИ ДК „Красно село“ , както следва:
1. Зелен сертификат за ваксирани или проболедували, удостоверено с валидни документи
2. PCR - отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди събитието
3. Бърз антигенен тест до 48 часа преди събитието
4. При лица под 18 години не се прилагат

Балет по музика на Карл Орф
Времетраене 1:30 Без антракт
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на латински език

Солист/и
Деница Петрова
Ивайло Михайлов
За събитието
„МУЗИКА БЕЗ ГРАНИЦИ” на сцената на Камерна зала „България”
Форматът на камерните концерти „Музика без граници“ се превърна в „запазена марка“ на Държавна опера-Стара Загора. През творческия сезон 2020/2021 се роди идеята за създаването на специални мултижанрови камерни концерти, които поднасят на публиката изненадващи приятни срещи с рядко изпълнявани или напълно непознати произведения от световната музикална съкровищница. Премиерите на камерните концерти се състояха през 2021 година на сцената на Старозагорската опера. Всеки един от тези концерти е със своето светло послание и е белязан от авторския почерк и естетика на своите създатели. От 5 февруари до 13 май бутиковата поредица от 7 концерта ще бъде представена в дома на камерната музика – Камерна зала „България”, съвместно от Софийската филхармония и Държавна опера-Стара Загора.

Споменът за Димитър Воев оживява в дебютния пълнометражен документален филм на режисьорката Биляна Кирилова. "Воев" ще гледаме на 12 март от 20.30 часа в кино „Люмиер“.
Разказ за живота и творчество на музиканта, поета и артиста, незабравима личност в неформалната културна вълна от края на 80-те и началото на 90-те години в България – времето на промяна и надежда…
Филмът разкрива пластове и прозрения на дълбока душевност, като са използвани малко познати авторски текстове на музиканта, архиви и моменти от личния му живот, споделени от най-близките му хора. Добре познатите на няколко поколения дълбоки поетични метафори, както и музиката на Воев са директно отражение на "бунта на младите“ от времето на късния соц-реализъм, пресъздават неистовия стремеж към свобода и себеизразяване.
Във филма звучи музиката на „Нова Генерация”, „Кале“, „Воцек и Чугра”, а сред близките хора, които със спомените си пресъздават отново образа на Димитър Воев, са Светослава Воева, Павел Воев, Симеон Воев, Нели Недева-Воева, Магадалена Воева, Димитра Воева, Нео Куцинов, Кристиян Костов, Михаил Пешев, Васил Гюров, Алина Трингова, Екатерина Атанасова, Петър Миланов, Пенчо Попов, Димитър Попов, Росен Даскалов. Гласът зад кадър, който интерпретира текстовете на Воев, е на Иван Москов. Оператор на филма е Теодор Фичев, режисьор на монтажа е Емил Граничаров, продуцент на филма е Валерия Стойкова, реализацията е дело на MatchPoint Productions.

SET ABOUT SOFIA подготвят ново мултисензорно аудио-визуално шоу и преживяване, което ще се проведе за първи път в София този Mарт.
След организацията на последния шоукейс през 2018 г., този път екипът на SET ABOUT SOFIA подготвя изцяло ново изживяване. Вдъхновен от силата, ентусиазма и решителността, SET ABOUT SOFIA кани някои от най-нашумелите техно изпълнители.

Фестивалът, стратегическа инициатива в Календара на културните събития на Столична община, ще представи специална програма с филми на български жени – режисьори. Едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият "София Филм Фест" ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000 г.), звездата на всички останали изгрява след 2010 г. – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова.
Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода от 1 до 10 март.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, в партньорство с Националния дворец на културата, културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 26-ия София Филм Фест е на 10 март в Зала 1 на НДК. Прожекциите ще продължат до края на март в София. Специална програма в Дома на киното и Чешкия център, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 1 март.

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

От 23 февруари до 18 март 2022 г. галерия „Сердика“ ще представи „ИНТИМНИ СВЕТОВЕ“ – петата самостоятелна изложба на Михаела Зоева. В експозицията са включени нови и непоказани досега творби – изключително лични, интимни и неподвластни на цензура. Те са рисувани спонтанно, в моменти на силни лични преживявания, споделя Михаела. Художественият изказ в работите е директен, без претенции, без разкрасяване и с единствената, понякога болезнена, необходимост от съкровено общуване с „подсъзнателното“ и отразяването му в реалния свят. По своята изящна синтезираност и минимализъм, картините на Михаела Зоева, напомнят на къс разказ, майсторски написан чрез езика на рисунката, който без съмнение всички ние инстинктивно разбираме без нужда от превод и обяснения.
Вернисажът е на 23 февруари (сряда) 2022 г. от 17:00 до 20:00 часа при спазване на всички задължителни противоепидемични мерки.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Вернисаж на 10 февруари, четвъртък, 17:00 – 20:00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на Йозеф Бойс.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ не е просто отдаване на почит към Йозеф Бойс. В изложбата, която съзнателно откриваме в София 101 години след рождението на художника, няма творби на Бойс, а творби на съвременни български художници, които са били вдъхновени от него или са развили сходни идеи, защото социалните и политически процеси са били кохерентни.
Изложбата излиза от традиционно обособените зали за временни ескпозиции в „Квадрат 500“ и „завладява“ нови пространства, включително и чрез намеси в постоянната експозиция. В рамките на изложбата ще се проведе и съпътстваща програма с прожекции, лекции, пърформанси и турове.
„Искри на въображението. На честотите на Бойс“ е проект на Гьоте-институт България в сътрудничество с Националната галерия, София и Фондация „Изкуство – дела и документи“.

Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

На 22 февруари 2022 г. в Националния исторически музей ще бъде показан за пръв път, изцяло реставриран, позлатен тракийски нагръдник отпроучванията на Цвяткова могила през 1995 г.
НИМ Изцяло реставриран, изключително ценен, позлатен тракийски нагръдник, ще бъде изложен на 22 февруари 2022 г. в Националният исторически музей. Нагръдникът е великолепен образец на тракийското парадно въоръжение, който ни позволява да видим с очите си блясъка на войните от древността по нашите земи.
Начинът му на изработка показва, че безспорно, освен парадна е имал и ефективна защитна функция – да предпазва горната част на гърдите и шията на собственика си. Релефна сребърна пластина с плътна позлата и изящна украса, напълно покрива масивна желязна яка с форма на луна, която защитава гърдите, раменете и гърба.
Безценната находка е открита от екип на д-р Георги Китов и Гаврил Лазов през 1995 г. при археологическото проучване на „Цвяткова могила“, община Казанлък.
През 2020 г. екип от Националния исторически музей под ръководството на Павлина Девлова осъществява графичната възстановка и идейна реконструкция на паметника. Откриването му в могилата, заедно с множество върхове на стрели, конски скелет и многобройни апликации от конска сбруя предполагат, че е от даровете на погребан конник.
Проучвателите на „Цвяткова могила“ „Косматките“ датират гроба във втората половина на IV в. пр. Хр. Освен нагръдника, в могилата са открити още множество предмети, част от които тепърва предстои да бъдат реставрирани.
Реставрацията, консервацията и експонирането се осъществява по проект със средства на Министерство на културата.

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Боряна Венциславова отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата и пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлотатори. Художничката ни напомня, че „ние сме природата“ и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас.
Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена „Призрачни светлини“, които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др. и във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: „Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.“. Във филма „Ние природата“ художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията „Ние сме/бяхме“, която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство.

зала „Етрополски“
Възможна промяна/корекции в програмата.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Лицата на лекари, сестри, санитари и стажанти от ковид отделението на Военномедицинска академия бяха нарисувани от Теодор Ушев през януари, докато той беше техен пациент. „Когато видях за първи път тази рисунка на Тео Ушев, прииска ми се да я видят много повече хора, но най-вече те – медиците на първа линия. Днес това е факт. На много места из София ще срещнем ОЧИТЕ НА МЕДИЦИТЕ, за да им кажем „Благодарим Ви!“. Благодаря и на Тео Ушев, че безрезервно и безвъзмездно подкрепи кампанията, посветена на тези герои!“, написа заместник-кметът Мирослав Боршош във фейсбук профила си.
Столична община организира визуална кампания в градска среда, която ще покаже емоционалната рисунка на артиста, за да благодари на всички медици, които са на първа линия в битката с коронавируса.

Това е е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.
С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман. Изложбата ще бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия.
Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията „Сибиле“ и „Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.
Изложбата ще бъде съпътствана от медиаторската и образователна програма „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана от Гьоте-институт България и фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата ще включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография.
„Сибиле Бергеман. Фотографии“ е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и партньорството на Софийската градска художествена галерия.
Откриване 01.03., вторник, 18:00 часа

Изложбата на Калина Мавродиева в галерия „Васка Емануилова“ е пореден етап в разпознаваемия подход на авторката към и в живописта – да синтезира визуални откъси от ежедневието във внимателно извлечени същности и да ги предава със средствата на изобразителното изкуство вече превърнати в гранични състояния. Експозицията представя творби, създадени от художничката през последната година. Сред тях са идилично-абстрактните пейзажи от Троянския Балкан, изпълнени в маслени бои и молив, макровизии от морското дъно и други. Произведенията картографират процеса на изследване и вглеждане и маркират развитието на интереса към изобразяването изобщо. Концептуалната рамка на изложбата е зададена от Елин Рахнев, който по покана на художничката създава поетично произведение, отразяващо отношението му към работата ѝ. Текстът е интегрална и централна част от изложбата и освен превод на живописния език в литературен е и посвещение и спомен за общия приятел – художника Кольо Карамфилов.
Изложбата „След себе си“ се представя в Програмата „Място за срещи“ – форум за изява на млади творци в музейното пространство от 2003 г. в Галерия „Васка Емануилова“. За осъществяване на изложбата авторката е получила подкрепа по Програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.

Музей на изкуството от периода на социализма
Двадесет и девет произведения от чуждестранния раздел на колекцията на Националната галерия представят художници от различни държави, които в една или друга степен, по един или друг начин имат отношение към идеологията на социализма през втората половина на ХХ век.
Изложбата с куратор Николай Ущавалийски има за цел да покаже официалното лице на изкуството, битуващо под общия знаменател на идеологическата доктрина, но също така да предложи съвременна перспектива към периода. Опорните точки на такава концепция са в националните особености на отделните художествени школи, както и в присъствието на тематично-сюжетни интерпретации, разкриващи по-малко известните, дори ежедневно-битийни лица на това изкуство.

Витоша, над х.Алеко, Резньовете.
Възможна промяна/корекции в програмата.

110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров–Майстора
Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги, периодичният печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Освен живописни и графични творби не липсват и скултурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури Те победиха, На нож, На водопой, Свръх сили и др. Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в Художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък , Кърджали, Държавна агенция архиви др., и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров" – Майстора, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българската националната филмотека, БНТ , както и мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на Фонд „13 века България“.

С изложбата „Достойни за свобода“ Националният военноисторически музей отбелязва 144 години от Освобождението на България. „Достойни за свобода“ е посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Експозицията може да бъде разгледана от 4 март до 30 юни, включително.
Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на Българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, дали своя дан за свободата на България, и да погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на Опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност и прочие.
Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на Българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник. Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов – Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети, и сребърни чаши, подарени от руския император на останалите живи опълченци по повод 25-ата годишнина от Руско-турска война. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни, включително.
Националният военноисторически музей се намира на ул. „Черковна“ 92. Посещенията ще се осъществяват при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.
Текст и изображение: Национален военноисторически музей

На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

зала Триадица
Атрактивен баскетбол ще могат да наблюдават феновете на този спорт презтози уикенд в зала Триадица. Поредното издание на турнира „София къп“ ще срещне младите таланти от водещи школи с техните български сънародници.
След две годишна пауза заради пандемията, турнирът отново ще бъде смеждународно участие. С най-голям авторите пристигат гостите от Сърбия, този път те са представители на световно известния отбор Раднички (Крагуевац). Северна Македония изпраща бъдещите си надежди от тима на Вардар (Скопие), а четворката се допълва от българските отбори на Тунджа (Ямбол) и домакините от БУБА Баскет (София). В последния момент по разбираеми причини отпадна уговореното участие на тима на ЦСКА Москва.
Надпреварата е за 15-годишни баскетболисти и отново се организира със съдействието на „София – европейска столица на спорта“. Това е единственият турнир от такъв ранг за бъдещите баскет звезди у нас, от него в последните години тръгнаха към големия спорт редица млади таланти, в отделните издания участваха представители на легендарните баскет школи от Реал Мадрид, Байерн Мюнхен и др. Тържественото откриване е предвидено за петък, 11 март от 16.30 ч., веднага след това от 17.00 ч. е първият мач между БУБА Баскет и Вардар. Отборите играят по схемата всеки срещу всеки, тимът с най-добри показатели ще ликува накрая с шампионската купа в неделя по обед.
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

зала Триадица
9.00 ч. Вардар – Раднички
11.00 ч. Тунджа – БУБА Баскет
12.30 ч. Награждаване и закриване на турнира
https://bg-bg.facebook.com/pages/category/Organization/BUBA-basketball-313607595329877/

„Шапката – някога и сега“ насочва към софийския моден ареал с властващите български вкусове и чуждестранни влияния. Хронологичната линия в изложбата тръгва от края на XIX в., продължава през превратния ХХ в. и отвежда посетителя до тенденциите в настоящето.
Експозиционната концепция обръща внимание на шапката едновременно като функционална необходимост и естетически знак. Отрежда място в изложбата на исторически примери, продукт на столични модисти и ателиета или внос от чужбина. Тези аксесоари са част от фонда на Регионалния исторически музей в София.
Другият дял от експозицията презентира съвременни шапки. Дамските са на дизайнера Ирина Сардарева.
Паралелно с авторските си проекти, тя реставрира шапките от колекцията на Музея. Мъжките са дело на Георги Сардарев.
Изложбата „Шапката – някога и сега“ се намира в зала „Временни експозиции“ на партерния етаж на Посещенията се осъществяват в периода 17 февруари – 8 май 2022 г. - със стандартно работно време 10:00 – 18:00 ч.. при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Изложба живопис - „ПРОБУЖДАНЕ“ е предоставена от Vip Galiery при Народно читалище „Нови Хоризонти 2009“, гр. Перник
С творби на:
Иван Букарски; Румен Тошев; Данаил Атанасов; Светлана Панайотова; Ангел Атанасов; Георги Георгиев; Емил Младенов; Албена Истайкова, Петър Борджошки, Мариела Ивайлова; Сашо Евтимов, Валентин Топалов; Даря Евтимова; Венцислав Александров
Изложбата може да бъде разгледана от 01 март до 31 март, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman