"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрално представление от Айн Ранд. Театър "София" - 2 февруари, вторник, 19.00 часа

превод: Златна Костова
режисьор: Пламен Марков
сценограф: Мира Каланова
композитор:Калин Николов

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Театрално представление от Патрик Марбър. Театър Възраждане - 2 февруари, вторник, 19.00 часа

Превод: Искра Ангелова, Пламен Марков
Режисьор: проф. Здравко Митковbr. Сценография и костюми: Невяна Кавалджиева

Участват: Рая Пеева, Мариана Жикич, Роберт Янакиев, Боян Младенов

Билети на касата на Театър Възраждане и на https://theatrevazrajdane.bg

Каса - тел: 02 987 24 31, 0884 321 407

Изображение: https://theatrevazrajdane.bg

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Пред Президентството

С тържествена смяна на гвардейския представителен караул пред сградата на президентската администрация се отбелязват националния и официалните празници в република България. Официална смяна на караула се извършва всяка първа сряда на месеца от 12:00 ч.

Театрална пиеса по Херман Кох. Театър „София“ – 3.2 от 19.00 часа.

Творчески екип:
драматизация и режисура: Пламен Марков
сценография и костюми: Мира Каланова
композитор: Калин Николовbr. видео: Димитър Сарджев

Плакат: Радослава Боор
фотограф: Стефан Н. Щерев

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Билетна каса на бул. Янко Сакъзов 23А: тел.: 02/944 24 85

Билетна каса на ъгъла на ул. "Г.С.Раковски" и ул. "Славянска": 0878 82 91 02

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрална пиеса от Е. Е. Шмит

Театър "София", 4 февруари, 19.00 часа

Превод: Снежина Русинова-Здравкова
режисьор: Стоян Радев
сценография: Никола Тороманов
костюми: Елис Вели
композитор: Виктор Стоянов
снимки за плакат Павел Червенков
видео Стефан Н. Щерев

Със субтитри на английски език.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 4.2, в 19:00 часа.

Диригент: Росен Миланов

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Светлин Русев

Програма:
Франк Мартен - Концерт за цигулка и оркестър
Арнолд Шьонберг - Камерна симфония оп.9

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Отбелязваме 350 години от рождението на Томазо Албинони и 265 години от рождението на Волфганг Амадеус Моцарт

В първата част на концерта „Симфониета „София“, под диригентството на Свилен Симеонов и солист Аяано Сато – обой ще представят концерт за обой и оркестър № 11, в си бемол минор от Томазо Албинони, а във втората част ще прозвучи Симфония № 41 в До мажор, „Юпитер“ от Волфганг Амадеус Моцарт.

Вход с поканиъв връзка със спазването на всички епидемиологични мерки /дезинфекция, носене на предпазни маски и дистанция/ местата в залата са ограничели, а входът е свободен!

Театрална пиеса от Анатолий Крим. Театър Възраждане – 5.2 от 19.00 часа.

Режисьор: Владимир Петков
Сценография: Петър Митев
Участват: Татяна Захова, Роберт Янакиев, Донка Аврамова - Бочева, Боян Младенов

Билети на касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса тел.: 02 987 24 31, 0884 321 407

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Театрална пиеса от Дарио Фо. Театър „София“ – 5.2 от 19.00 часа.

режисьор: Теди Москов
художник: Свила Величкова
композитор: Антони Дончев
фотограф: Стефан Н. Щерев
плакат: Божидар Йонов

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Билетна каса на бул. Янко Сакъзов 23А: тел.: 02/944 24 85

Билетна каса на ъгъла на ул. "Г.С.Раковски" и ул. "Славянска": 0878 82 91 02

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 6 февруари от 11:00 ч. в Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановка подходяща за деца над 5 годишна възраст. 6 февруари от 11.00 ч. в салон „Я. Сакъзов“ на Столичния куклен театър.

По българска народна приказка.

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19

Тел: 02 944 14 24

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Постановка подходяща за деца над 3 годишна възраст. 6 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По Милада Машатова.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 6 февруари от 12:30 ч. в Театър Възраждане.

По Вилхелм Хауф.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Как кучето Шаро за малко не се превърна в кокошка, за да спаси яйчицата на Косе Босе от Кума Лиса.

ОНЛАЙН безплатно излъчване на страницата на ОКИ ДК „Красно село“ във Facebook: https://www.facebook.com/kdkrasnoselo

Театрална пиеса от Клеман Мишел. Театър „София“ - 6.2 от 19.00 часа.

Превод: Наташа Колевска
режисьор: Калин Ангелов
сценография: Никола Налбантов
музикално оформление: Гьорги Георгиев - Антика
ритъм:Николай Димитров - Кокиbr. Продължителност: 1 ч. и 20 мин.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Театрална пиеса от Даниел Кийс. Театър Възраждане – 6.2 от 19.00 часа.

Режисьор: Съни Сънински
Сценография: Невяна Кавалджиева
Хореография: Мила Искренова
Участват: Свежен Младенов, Георги Златарев, Анатоли Лазаров, Мариана
Жикич, Лили Шомова, Донка Аврамова – Бочева

Билети на касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса тел.: 02 987 24 31, 0884 321 407

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Постановка подходяща за деца над 5 годишна възраст. 7 февруари от 11.00 ч. в салон „Я. Сакъзов“ на Столичния куклен театър.

По българска народна приказка.

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19

Тел: 02 944 14 24

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Постановка подходяща за деца над 3 годишна възраст. 7 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По Милада Машатова.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална пиеса от Даниел Кийс. Театър Възраждане – 7.2 от 19.00 часа.

Режисьор: Христо Ботев Станчев
Видео и мултимедия: Георги Златарев, Йордан Ръсин
Сценография: Христо Ботев Станчев
Костюми: Весела Димитроваbr? Участват: Свежен Младенов, Мариана Жикич, Жана Рашева, Анатоли Лазаров, Георги Златарев, Боян Младенов, Виттория Николова, Йордан Ръсин, Лили Шомова, Костадинка Аратлъкова, Ивайло Драгиев

Билети на касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса тел.: 02 987 24 31, 0884 321 407

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Театрална пиеса от от Николай Василиевич Гогол. Театър „София“ – 7.2 от 19.00 часа.

режисьор: Бойко Богданов
превод: Христо Радевски
сценография и костюми: Петя Стойкова
музика: Бойко Богданов
музикален ръководител: Данко Йорданов

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Билетна каса на бул. Янко Сакъзов 23А: тел.: 02/944 24 85

Билетна каса на ъгъла на ул. "Г.С.Раковски" и ул. "Славянска": 0878 82 91 02

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрална пиеса от Бранислав Нушич. Театър „София“ - 9.02 от 19.00 часа.

превод: Катя Йорданова
режисьор: Недялко Делчев
сценография: Петър Митев
музика: Калоян Димитров
видео: Димитър Сарджев
оператор: Веселин Христов

Продължителност: 1 ч. и 45 мин.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Театрално представление от Йоанна Овшанко

Театър "София", 10 февруари ,19.00 часа

режисьор Николай Поляков
сценография и костюми Огняна Серафимова
асистент по костюмите Искра Петкова

Със субтитри на английски език.

Постановката разкрива по интересен начин виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот, вкусове и предпочитания на хората. Седем млади, успели, силни и красиви жени водят своята битка за успех в обществото като зрителите стават свидетели и на най-интимните им изживявания, съпреживяват сблъсъка на личността и наложените обществени правила за успех, реализация, норми за щастие.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

„Вино, жени и песни“ вече е традиционен концерт в програмата на „Симфониета „София“ и диригента Свилен Симеонов, който посвещаваме на празника на виното и любовта – 14-ти февруари. Ще имате удоволствието да чуете прекрасните солисти Еделина Кънева – сопран, Олга Динова – мецосопран и Живко Желев – тенор, с изпълнения на любими арии, дуети и канцонети.

Концерт на „Симфониета „София“
Диригент – Свилен Симеонов
Солисти:
Еделина Кънева – сопран
Олга Динова – мецосопран
Живко Желев – тенор
В програмата:
Любими арии, дуети и канцонети.

Театрална пиеса от Клеман Мишел. Театър „София“ - 11.2 от 19.00 часа.

Превод: Наташа Колевска
режисьор: Калин Ангелов
сценография: Никола Налбантов
музикално оформление: Гьорги Георгиев - Антика
ритъм:Николай Димитров - Кокиbr. Продължителност: 1 ч. и 20 мин.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 11.2, в 19:00 часа.

Диригент: Найден Тодоров

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Максим Венгеров

Програма:
Дмитрий Шостакович - Концерт за цигулка и оркестър №1 в ла минор оп.77
Дмитрий Шостакович - Камерна симфония в до минор, оп. 110а

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

В месеца на любовта, на 12 февруари (петък) от 17:30 и от 20:00 часа в зала „България” почитателите на класическата музика ще могат да се докоснат до една великолепна вечер, създадена от Плевенската филхармония заедно с маестро Йордан Камджалов и специалното участие на актрисата Деси Тенекеджиева.

Ден преди това ЛЮБОВ ще бъде представен в Плевен, също с два спектакъла. За пореден път Плевенската филхармония твори с маестро Камджалов и ще подаде ръка на младостта и таланта. Публиката ще има възможността да се наслади на изумителните млади творци - лауреати на фондациите “Стоян Камбарев“ и „Йордан Камджалов“:
Лора Маркова - цигулка
Георги Димитров - Жожо - китара
Сара Чакърова - маримба
Сион Найман - виолончело
Мария Славова - сопран

Камерна зала

ПРОГРАМА:
„ВАЛКЮРА“-Зигмунд – „Winterstürme“, Изпълнява МАРТИН ИЛИЕВ
„ЗИГФРИД“-Брюнхилде – „Ewig war ich…“, Изпълнява РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА
„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“-Летящият холандец – „Die Frist ist um…“, Изпълнява БИСЕР ГЕОРГИЕВ
„ЛОЕНГРИН“-Ария на Елза – „Einsam in Trüben Tagen“, Изпълнява ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА
„ЛОЕНГРИН“-Дует на Елза и Ортруд – „Euch Lüften, die mein klagen“, Изпълняват ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА и МАРИАНА ЦВЕТКОВА
„ТРИСТАН И ИЗОЛДА“ – „Isoldes Liebestod“, Изпълнява РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА
„ВАЛКЮРА“-Вотан – „Leb wohl, du kühnes, herrliches Kind“, Изпълнява БИСЕР ГЕОРГИЕВ
„ТАНХОЙЗЕР“-Ария на Елизабет – „Dich, Teure halle“, Изпълнява ЦВЕТАНА БАНДАЛОВСКА
„ТАНХОЙЗЕР“-дует на Венера и Танхойзер – „Geliebter, komm! Sie dort die Grotte“, Изпълняват СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА и МАРТИН ИЛИЕВ
„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“-Балада на Сента – „Johohoe! Traft ihr das Schiff“, Изпълнява МАРИАНА ЦВЕТКОВА
„ЗИГФРИД“-Зигфрид – „Nothung“, Изпълнява КОСТАДИН АНДРЕЕВ
„ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ“-Дует на Брюнхилде и Зигфрид „Zu neunen Taten, teurer Helde…“, Изпълняват РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА и МАРТИН ИЛИЕВ
На рояла ЙОЛАНТА СМОЛЯНОВА

Театрална пиеса от Уди Алън и Нийл Саймън

Театър "София", 12 февруари, 19.00 часа

превод на ОЛД СЕЙБРУК - Матей Тодоров

превод на ПОСЛЕДНИЯТ СТРАСТЕН ЛЮБОВНИК - Милена Сотирова

режисьор: Николай Поляков
художник: Юлияна Войкова - Найман
хореограф: Ива Караманчева
видео: Огнян Костовски

Със субтитри на английски език.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов

Времетраене: 3:00 Без антракт

Голяма зрителна зала

Изпълнява са на български език

Опера от Рихард Вагнер - адаптирана за деца.

Голяма зрителна зала

Постановка подходяща за деца над 3 годишна възраст. 13 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

Автор и режисьор: Венелин Кьосев

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Постановка подходяща за деца над 3 годишна възраст. 13 февруари от 16.30 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

Автор и режисьор: Венелин Кьосев

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

По-накратко, с по-обикновен език, с пантомима и фантазия, с комедийна нотка, и въпреки това с дълбоко съдържание, с щастлив край, като само враждата ще бъде погребана, защото ……

Любовта никога не отпада!

ОНЛАЙН безплатно излъчване на страницата на ОКИ ДК „Красно село“ във Facebook: https://www.facebook.com/kdkrasnoselo

Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов

Спектакълът na 13 февруари от 19:00ч се посвещава на 60 - годишнината на Деница Шопова.

Времетраене: 3:00 Без антракт

Голяма зрителна зала

Изпълнява са на български език

Театрална пиеса от Агнешка Ошецка и Мачей Малецки. Театър „София“ - 13 Февруари от 19.00 часа.

автор: Агнешка Ошецка
музика: Мачей Малецки
режисьор: Ана Батева
сценография: Мартина Варийска
аранжимент: Стефан Здравески

Участват: Симона Халачева, Юлиян Рачков

Продължителност: 70 мин.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата ГРАДИНАТА НА ДУХОВНОСТТА. СВЕТА ГОРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

11 ноември 2020 г. - 31 март 2021 г.

Настоящата изложбата представя произведения, свързани с Атонския полуостров, с неговите манастири и история. Експозицията включва разнообразни творби (пейзажи, гравюри, копия на стенописи, пластика, рисунки), дело на едни от най-интересни български автори от този период. Сред тях са Иван Лазаров, Иван Милев, Васил Захариев, Дечко Узунов, Цанко Лавренов.

Билети на касата на СГХГ.

Изображение: Цанко-Лавренов-Манастирът-Хилендар-1936-СГХГ - www.sghg.bg.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Постановка подходяща за деца над 3 годишна възраст. 14 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По Х. Кр. Андерсен.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална постановка за деца над 4 годишна възраст. Театър Възраждане -14 февруари от 11:00 ч.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановка подходяща за деца над 5 годишна възраст. 14 февруари от 11.00 ч. в салон „Я. Сакъзов“ на Столичния куклен театър.

По българска народна приказка.

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19

Тел: 02 944 14 24

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Концерт в зала „България“.

Неделя – 14.02, в 11:00 часа.

Диригент: Григор Паликаров

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Театрална постановка за деца над 4 годишна възраст. Театър Възраждане -14 февруари от 12:30 ч.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Музика и текст Бени Андершон и Бьорн Улвеус / Режисьор Пламен Карталов

Спектакълът na 13 февруари от 19:00ч се посвещава на 60 - годишнината на Деница Шопова.

Времетраене: 3:00 Без антракт

Голяма зрителна зала

Изпълнява са на български език

Театрална работилница „Мариан Бачев и Аркадия Фюжън Арт“ представят РОМЕО И ЖУЛИЕТА – пиеса от Уилям Шекспир

постановка – Венелин Методиев
сценография и мултимедия – Мариан Бачев, Милена Видер
костюми – Розина Макавеева

В ролите: Александър Малинов, Александър Туник, Александра Димова, Александра Негованска, Алексиа Михайлова, Алина Кирова, Ана Мария Христова, Ана-Мария Тулилова, Грета Велинова, Данаил Пеев, Димана Попова, Иван Иванов, Мартин Милтенов, Матей Иванов, Михаела Миладинова, Павел Стоичков, Петър Каменов, Рая Пенчева, Руслан Матев, София Брънзелова

С подкрепата на „Българска роза“ АД

Билети – на касата на ДК "Искър". Цена на билета – 10 лв.

Театрална пиеса от Е. Е. Шмит

Театър "София", 14 февруари, 19.00 часа

Превод: Снежина Русинова-Здравкова
режисьор: Стоян Радев
сценография: Никола Тороманов
костюми: Елис Вели
композитор: Виктор Стоянов
снимки за плакат Павел Червенков
видео Стефан Н. Щерев

Със субтитри на английски език.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Авторски спектакъл по разказа на Хасан Ефраимов, реализиран по програма НФК „Творчески инициативи“

Участват: Елена Грозданова, Ивона Желева и Петя Каменова

Режисьор: Илиян Стоилов

Зала „Сириус“, 19:00 ч., ОКИ ДК „Красно село”

Вход свободен

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Театрално представление от Йоанна Овшанко

Театър "София", 16 февруари ,19.00 часа

режисьор Николай Поляков
сценография и костюми Огняна Серафимова
асистент по костюмите Искра Петкова

Със субтитри на английски език.

Постановката разкрива по интересен начин виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот, вкусове и предпочитания на хората. Седем млади, успели, силни и красиви жени водят своята битка за успех в обществото като зрителите стават свидетели и на най-интимните им изживявания, съпреживяват сблъсъка на личността и наложените обществени правила за успех, реализация, норми за щастие.

Билети на касата на Театър "София" и на http://sofiatheatre.eu/

Изображение: http://sofiatheatre.eu/

Диригент - Славил Димитров

Солист/и

Състав - Национален филхармоничен хор

За събитието:
В програмата произведения от:
К. Монтеверди, Е. Григ, С. Рахманинов, А. Брукнер, О. Месиен, В. Стоянов, П. Хаджиев, Св. Обретеов, Л. Пипков, Кр. Кюркчийски и др.

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

В програмата - произведения от В. А. Моцарт, Ф. Менделсон

Софийската градска художествена галерия – вход с билети или ОНЛАЙН безплатно излъчване на страницата на ОКИ ДК „Красно село“ във Facebook https://www.facebook.com/kdkrasnoselo

Концертът ще се проведе в зала „България“ и започва в четвъртък – 18.2, в 19:00 часа.

Диригент: Роберт Фаркаш

Състав: Национален филхармоничен оркестър

Солист: Елизабет Леонская

Програма:
Бела Барток - Концерт за пиано и оркестър №3 в ми мажор
Волфганг Амадеус Моцарт - Симфония №39 в ми бемол мажор, K. 543

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Със свои аранжименти на известни песни на ФСБ, Любо Киров, Рут Колева и други известни български изпълнители ще се представи Джаз формация „София“ и нейната солистка Яна Чакалска във вечерта на българската поп и джаз музика, с която ще започнат и концертните изяви с публика на Джаз формация „София“ в ОКИ „Надежда“ за 2021 г.

Опера от Винченцо Белини / Концертно изпълнение

Голяма зрителна зала

Камерна зала на концертен комплекс „България“ - 19.2 от 19:00 часа.

Състав: Квартет „София“

Програма:
Дмитрий Шостакович - Струнен квартет №6
Лудвиг ван Бетовен - Струнен квартет №13 в си бемол мажор, оп. 130

Билети на касата на зала „България“ и на https://sofiaphilharmonic.com.

Изображение: https://sofiaphilharmonic.com/

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Театрална постановка подходяща за деца над две годишна възраст. 20 Февруари от 11:00 в Театър Възраждане.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 20 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По френската народна приказка.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 20 февруари от 11.00 ч. в салон „Я. Сакъзов“ на Столичния куклен театър.

По Вилхелм Хауф.

Билетна каса бул. “Янко Сакъзов” 19

Тел: 02 944 14 24

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Театрална постановка подходяща за деца над две годишна възраст. 20 Февруари от 12:30 в Театър Възраждане.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 20 февруари от 16.30 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По френската народна приказка.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/

Атрактивни фокуси-игри, в които по оригинален начин оживяват буквите, цифрите, фигурите, цветовете, светофара, спешния телефон за всякакви беди и аварии 112.

ОНЛАЙН безплатно излъчване на страницата на ОКИ ДК „Красно село“ във Facebook: https://www.facebook.com/kdkrasnoselo

Гостува РОБЕРТА БАЛЕТ

Хореография – Роберта Джурова; костюми – Албена Рускова; декор и реквизит – Катя Милушева

С подкрепата на Министерство на културата

Цена на билета – 15 лв.

Билети могат да се закупят на място от 15 ч., в деня на спектакъла

Площад „Славейков“, София

Проектът „СВЕТЛИНИ НАД ГРАДА“ – Българо-китайска изложба в градска среда – включва художници и студенти от Китайската художествена академия в Ханджоу и Националната художествена академия в София, които представят произведенията си на едно от най-популярните места в центъра на София – площад „Славейков“.

Проектът предоставя възможност на българската публика да се наслади на произведения на изкуството, съчетаващи елементи на традиционния китайски фенер, иновативни осветителни техники и съвременни форми на изкуство.

Изложбата ще бъде показана по време на фестивала по случай китайската Нова година през февруари. Вдъхновена от традицията и светлината, като има за цел да очертае красотата на нощния град, да създаде нова художествена визия на площад „Славейков“ и да представи различни начини за обществена ангажираност – забавление, образование и неподправена радост чрез светлина.

Изложбата "СРЕЩИ В ПАРИЖ" е посветена на едно пътуване на група български художници до световната столица на изкуството през 30-те години на 20 век и влиянието на европейската модерност върху тяхното творчество.

Изложбата дава възможност за бъдещо изследване, а повод за нея е неиздаден ръкопис на Васка Емануилова, в който тя описва пътуването си и перипетиите при връщането в родината. Експонирани са 44 произведения (скулптура, рисунки и живопис) на автори, пребивавали в Париж през 1930-те или свързани с „парижкия дух“ – Ненко Балкански, Георги Попов (Джон), Донка Константинова, Илия Бешков.

Особен интерес представлява непоказван досега цикъл рисунки, илюстрации на Илия Бешков към книгата „Париж, роман-хроника“ на Тодор Генов. Заедно с други, непоказвани до момента произведения на Васка Емануилова от фонда на Галерията и частни колекции са включени и страници от бележниците, в които тя скицира своите впечатления от парижките музеи.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е разделена в 5 направления:
Екология и градска среда, с мотиватори – Любо Георгиев, Елица Панайотова;
Спорт и здраве, с мотиватори – Виктор Кирков, Тереза Маринова;
Изкуство, култура, образование и наука, с мотиватори – Светлана Ломева, Любов Костова;
Гражданско и здравно образование и медийна грамотност, с мотиватори – Яна Пеловска, д-р Радосвета Стаменкова;

Подкрепа на хора в неравностойно положение, рискови групи, животни в риск, с мотиватори – Юлия Георгиева, фондация „Четири лапи“.

"Академия за ВИЗИОНЕРИ" е насочена към младежи от 15 до 29 години, живеещи на територията на София. Всеки желаещ да се включи, следва да избере едно от петте направления и да се регистрира до края на месец февруари 2021 г. (чрез попълване на информационна карта и изпращането ѝ на e-mail mladi@sofia.bg).

4.7.2019 – 01.03.2021

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Изложбата ще продължи до края на декември.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Националният археологически институт с музей представя временната изложба „Българска археология“. Изложбата включва открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон.

Изложбата „Българска археология 2020“ може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 12 февруари до 02 май 2021 г.

Националният природонаучен музей при БАН представя новата си експозиция „Диви пандемии“ от 1 ноември 2020 до 31 май 2021

От 10 ноември 2020 г във фоайето на четвъртия етаж на музея посетителите могат да разгледат новата експозиция “Диви пандемии”, посветена на най-актуалната тема в момента, за появата и разпространението на пандемиите, произтичащи от диви животни, т. нар. зоонози.

Зоонозните болести са бактериални, вирусни или гъбични заболявания, които веднъж възникнали при един животински вид, заразяват и други видове, често чрез междинни гостоприемници, и могат да причинят сериозни щети при хората и животните. За значението на тяхното изучаване може да съдим по факта, че повече от половината инфекциозни болести, познати на човека, са зоонозни. Сред по-известните са чумата, испанският грип, СПИН и COVID-19. Голяма част от болестите по животните не могат да се предадат на хора. С какво обаче зоонозите се отличават? Кои са специфичните механизми за предаване между животните и кои от тях могат да бъдат предавани от човек на човек след първоначалното заразяване, какъвто е случаят с COVID-19. Какви рискове крият те и как можем да намалим щетите, нанесени от тях? С новата си експозиция Националният природонаучен музей при БАН представя възможни отговори на тези въпроси и поглед от различни аспекти към темата.

Заповядайте в напълно обновеното пространство на зала 16, четвъртия етаж на Националния природонаучен музей при БАН, за да разгледате витрините с информационни табла, музейни препарати и 3D макети, илюстриращи темата за зоонозите.

Билети на касата на Националния природонаучен музей при БАН.

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота“

20.12.2020 – 7.03.2021

Изложбата е по повод 120-годишнината от рождението на художника Пенчо Георгиев, чието име остава непознато за по-младите поколения. Започнал творческия си път през 20-те години на ХХ век заедно с художници като Иван Милев, Иван Пенков, Илия Бешков, Васил Стоилов, Иван Ненов и др., той остава свързан с модернизма в българското изкуство и с Дружеството на Новите художници. Трагичната му съдба не позволява да развие докрай художествения си талант. Въпреки ранната смърт през 1940 г. в асансьорната шахта на Народния театър, Пенчо Георгиев оставя значително художествено наследство.

От посмъртната изложба през 1941 г., организирана от Дружеството на Новите художници, са изминали почти 80 години, а от значителното количество картини, изложени тогава (близо 400, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми), до нас са достигнали по-малко от половината.

Експозицията представя голяма част от запазените творби на художника – над 150. Включени са и седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските години в Художествената академия (1920–1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929–1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Между Театъра, в който работи с цялото си сърце, и Живота такъв, какъвто го представя в творбите си, творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. От сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, през песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпявайки черния труд на орача и на докера, до делото на духовници и на бунтовници.

Всекидневният селски труд, многобройните образи на семейства и майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомни скитници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти изпълват произведенията на художника. Рисува ги с обич и тъга.

В основата на неговия творчески интерес остава театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора.

От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години – от 1926 до 1928, разработва над 40 спектакъла за Русенския общински театър.

Изложбата се осъществява с партньорството на: Държавна агенция „Архиви“, Национална галерия, Регионален исторически музей – Враца, и с подкрепата на: Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции. Към изложбата може да бъде видян и документалният филм „Пенчо Георгиев“, 1981, реж. Петко Константинов, сц. Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ. Предвиден е и каталог на български и английски език.

Куратор: Станислава Николова, Любен Домозетски

Изложбен дизайн: Надежда Олег Ляхова

Изображение и текст - https://sghg.bg/

Обръщение от екипа на фестивала

Скъпи приятели,
Продуцентът на Киномания в лицето на Националния дворец на културата взе трудно, но важно решение. С цел да дадем шанс на изключителната тазгодишна селекция от филми на фестивала да бъде видяна от повече зрители на живо, както и в знак на солидарност с усилията на лекарите за ограничаване на епидемията от коронавирус решихме да отложим Киномания и Фестивала на френския филм за периода 05-28 февруари 2021 г.

Галерия "Сердика" представя „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“ – фотография и дигитален колаж на Изабела Манолова

Галерия „Сердика“ се намира на Женски пазар на ъгъла на бул. "Стефан Стамболов" и ул. "Лозенград".

Галерия "Сердика" представя Изабела Манолова и нейните фотографии в „Малките изложби ЗАД ЧЕРВЕНАТА ЗАВЕСА“. Експозицията ще е изложена от в артпространството на Женски пазар при спазване на всички противоепидемични мерки. Ще бъдат представени фотографии и дигитален колаж, създадени през последните две години. Чрез техниките на дигиталния колаж разглеждането на задкулисната фотография придобива нови образи, ново съдържание. Всичко започва да прилича на себе си. Всичко се връща към собственото си начало.

Течението „Задкулисна фотография“, чийто основоположник е американският портретен фотограф Ани Лейбовиц, е известно с подхода си за въплъщаване на личността на артиста в сценичния му образ. Чрез този похват монохромната фотография успява да въплъти това, което се случва зад кулисите – процеса на изработка и структуриране на един спектакъл в това, което е пред тях – т.е., визуалната гледна точка на зрителя.

НАЦИОНАЛНИЯТ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „СОФИЯ – СТОЛИЦА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ“

29.10.2020 – 1.03.2021

Изложбата „София – столица на обединена България“ поставя фокус върху ролята на София като център на решенията, които правят възможна мечтата за единение на Княжество България и Източна Румелия. Експозиционният разказ откроява израстването на София като столица на единна България, осъществено благодарение на усилията на източнорумелийските дейци, дипломатическата и институционална подкрепа на Княжеството и блестящата защита на Съединението в Сръбско-българската война. Позакани са формени и доброволчески знамена, под чиито дипли българите защитават както каузата на обединението, така и София, която е непосредствената цел на сръбските войски.

Лични вещи на княз Александър I, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, министър-председателя Петко Каравелов, министъра на правосъдието Васил Радославов, министъра на войната капитан Константин Никифоров и други рамкират усилията на София за бърза административна и законодателна интеграция и превръщането на столицата в център на обединена България.

Специално подготвено тъч-скрийн приложение преоткрива мястото на София в събитията от преди 135 години, представяйки ролята на институции, обществени сгради и частни домове от столичната градска среда.

Входни билети за посещение. Билети на касата на Националният военноисторически музей.

Изложбата се осъществява в партньорство с Регионален исторически музей – София, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, и Фондация „Стефан Нойков“ по проект „София – столица на обединена България“, финансиран по програма „Култура“ на Столична община.

Изображение: Национален военноисторически музей

Регионалният исторически музей – София представя изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“

5 ноември 2020 – 28 март 2021 г.

Изложбата „Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ разглежда хранителните навици и порядки на жителите на столицата. Условно експозиция е разделена на два периода – от Освобождението на България (1878 г.) до края на XIX в. и от началото на ХХ в. до 40-те год. Разгледано е храненето, осъществявано в дома. Проследява се пътят от традиционната софра с едно ястие до модерните схващания за многостепенно меню. Направена е възстановка на кухня от 30-те год. на ХХ в. Акцент в експозицията е маса, подредена по каноните на организираните в Двореца тържествени обеди. Съдовете, приборите, дори листовете с менютата, говорят за финеса на отминалата епоха.

Билети на касата на Регионалния исторически музей – София

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на: Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.

Вернисаж 14.02.2021 г. – 15-17 ч.

Изложбата може да бъде разгледана от 14 до 28 февруари, от 9:00-17:00 ч.

Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“

Вход свободен

Театрална постановка подходяща за деца над 4 годишна възраст. 21 февруари от 11:00 ч. в Театър Възраждане.

По Джордж Макдоналд.

Билетна касата на Театър Възраждане и на http://theatrevazrajdane.bg/

Каса: 02 987 24 31, 0884 321 407,  0884 321 406

Изображение: http://theatrevazrajdane.bg/

Постановка подходяща за деца над 5 годишна възраст. 21 февруари от 11.00 ч. в Салон “Ген. Гурко 14” на Столичния куклен театър.

По Братя Грим.

Билетна каса ул. “Ген. Гурко” 14

Тел: 02 988 54 16; 0878 734 681

Изображение: http://www.sofiapuppet.com/