Вернисаж - 26 октомври (вторник), от 17.00 ч. до 19.00 ч.
Художественото ателие на един от големите български творци и интелектуалци – Дечко Узунов, не е достъпно за публика повече от десетилетие. От октомври почитателите на изкуството вече имат възможност да се докоснат до света на художника, до атмосферата, в която е творил и да почувстват вдъхновението му.
Произведенията, представящи моделите в ателието, разказват за множеството диалози, които приживе авторът води със себе си и със своите ученици.
В експозицията са представени произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“, колекциите на Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия – Казанлък и частни колекции.

От 1 декември 2021 г. до 15 януари 2022 г. ще се проведе традиционната кампания на Столична община „Да украсим София за Коледа” за външна празнична украса на сграда, балкон, двор и междублоково пространство на територията на Столична община.
Можете да изпратите до 3 снимки с Вашата украса на имейл адрес: ukrasi_sofia@mail.bg, най-късно до 15 януари 2022 г.
Необходимо е да бъдат посочени трите имена на участника/ име на организацията, адрес на украсения обект и координати за връзка.
На страницата във фейсбук Да украсим София за Коледа ще бъдат публикувани относимите към кампанията фотографии.
Трима от авторите (собствениците) на украсите, събрали най-много харесвания, ще получат парични награди.
Виж повече от Да украсим София за Коледа във Facebook ТУК

Регионален исторически музей - галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика, филиал на Музея
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ е домакин на Биенале на илюстрацията 2020. Събитието се реализира в галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика, филиал на Музея. Изложбата е достъпна за разглеждане всеки ден от 17 ноември 2020 до 17 януари 2021 г., 10:00 – 18:00 ч.
Настоящото Биенале на илюстрацията 2020 представя работите на 194 автори.
Оригинално те са разработвани за различни проекти: детски книжки, научни издания, енциклопедии, видеоигри, анимации, календари и др. Селекцията е направена от над 600 творби, изпратени за участие.
Временната експозиция се намира в галерийното пространство на Триъгълната кула на Сердика (бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 16), филиал на Регионалния исторически музей – София. Част от изложените произведения са съпътствани и от официално публикуваните книжни тела, в които присъстват. Това е второто издание на форума, чийто организатор е уебсайта Българска илюстрация. Предвидени са награди в категориите: „Реализирана творба“, „Нереализирана творба“ и „Цялостно творчество“.
Официалното откриване, поради настоящата епидемична обстановка, е заменено от онлайн представяне на авторите, творбите и наградените.

Софийска градска художествена галерия има удоволствието да ви покани на изложбата: Анастас Дудулов и неговото време. 130 години от рождението на скулптора.
7 декември, 2021 – 20 февруари, 2022
Откриване - 7 декември, вторник, 18.00 ч.
Куратори: Аделина Филева, д-р Любен Домозетски
През 2022 г. се навършват 130 години от рождението на Анастас Дудулов – име, известно в българското изкуствознание, но личност и творчество – непознати и непроучени.
Основавайки се на запазения архив на скулптора и със стремеж за максимална пълнота, настоящото изследване и изложба представят изкуството на Дудулов, систематизират творбите му, ситуират ги в неговото художествено развитие, възстановявайки творческия път на автора.
Изложбата, включваща над 80 произведение, се реализира в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и с участието на творби от НГ, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Казанлък, ХГ – Русе, Национален военноисторически музей, Национален литературен музей и частни колекции. Освен скулптури на Анастас Дудулов, са представени също така работи на Иван Лазаров, Кирил Шиваров, Андрей Николов, Мина Иванов, Пандо Киселинчев, Васил Зидаров, Костадин Дивчев и др.
https://www.facebook.com/events/605613237225044/

Изложбата е част от програмата „Реставрация на паметта“ на галерия „Васка Емануилова“. Началото на тази програма е поставено през 2014 г. с цел възстановяване паметта на неизвестни или забравени имена от българското изкуство. Художникът Мильо Балтов е една от интересните фигури в тази история на забравени имена.
Изложбата се осъществява в сътрудничество с Исторически музей – Стрелча, Художествена галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик, НБКМ и частни колекции.

От 15 декември до 31 март ще може да видите и находките от цитаделата на крепостта на ежегодната изложба "Древни находки, нови открития.
Археологически сезон 2021" в залата за временни изложби на музея.
Освен тазгодишните разкопки може да се запознаете и с проучванията, правени през годините, както и с историята на крепостта на специално създадения сайт на проекта: https://kokalyanskiurvich.com/
Проучванията на Кокалянски Урвич се реализират благодарение на финансовата помощ на Столица Култура на Столична община.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2021”, с куратор д-р Петранка Неделчева, отдел „Експозиционна и международна дейност” в Националния исторически музей ще може да бъде видяна до пролетта на 2022 г.

„Одеон“, „Дом на киното“, „Културен център G8“ и Cine Grand – Парк център София"
На 13 януари отбелязваме Деня на българското кино. На тази дата през 1915 г. се провежда първата прожекция на първия български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
От 2005 година, по инициатива на Националния филмов център, датата е утвърдена за професионален празник на българската филмова общност. Национален филмов център и Столична община организират на 13 януари 2022 г. прожекции на български филми, събрани в програмата „13 филма за 13 януари“. Нови родни игрални, документални и анимационни филми ще се излъчват в четири столични киносалона – „Одеон“, „Дом на киното“, „Културен център G8“ и "Cine Grand – Парк център София".
Прожекциите са с безплатен вход.
Програмата ще намерите на: https://www.nfc.bg/
Заглавията в програмата:
„Като за последно“ – 2020, реж. Ивайло Пенчев, 118 Участват: Васил Банов, Мария Бакалова, Филип Аврамов, Малин Кръстев
Наградата на публиката на фестивала „Златна роза“
„Страх“ – 2020, реж. Ивайло Христов, 100’ Участват: Светлана Янчева, Майкъл Флеминг, Стоян Бочев
4 награди от фестивала „Златна роза”, вкл. за най-добър филм и актриса на Светлана Янчева; Талин – Голямата награда; българското предложение за „Оскар“ за международен филм „Магаре“ (к/м) – 2021, реж. Мартин Негрев, 22’
Участва: Красимир Доков
Голямата награда за късомет ражен игрален филм на фестивала „Златна роза“
„Мона Лиза“ (к/м) – 2020, реж. Веселка Кунчева, 10’ Участват: Милица Гладнишка, Данаил Обретенов
Наградата на критиката за късометражен филм на фестивала „Златна роза“
„Хлад“ (к/м) – 2021, реж. Девина Василева, 21’ Участва: Денис Хаят Изетов, Васил Василев – Зуека, Калина Владимирова и др.
„Луцифер“ (док.) – 2020, реж. Мария Николова, 56’
Награда на Община Пловдив на фестивала „Златен ритон“
„Преди края“ (док.) – 2020, реж. Елдора Трайкова, 54’
Голямата награда за документален филм и награда за режисура от фестивала "Златен ритон"
„Болт“ (аним.) – 2020, реж. Илия Шекерджиев, 8’
Награда за анимационен дебют на фестивала „Златен ритон“
„Глич в йерархията“ (аним.) – България-Австрия, 2019, реж. Весела Данчева, 7’
„Мармалад“ (аним.) – 2020, реж. Радостина Нейкова, 5’
„Призрак“ (аним.) – 2020, реж. Сотир Гелев, 28’
Специалната награда на журито и награда на критиката за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“
„Сантяго“ (аним.) – 2020, реж. Анрдей Кулев, 16’
Голямата награда за анимационен филм на фестивала „Златен ритон“
Награда за български късометражен филм на 25-ия София Филм Фест
„Човекът кал“ (аним.) – 2020, реж. Пламен Николов, 6’

На два етажа в Двореца са подредени над 70 произведения на 37 автори, от 21 страни, включително и България, от една от най-знаковите колекции за съвременно изкуство – тази на Deutsche Telekom, която бележи началото си през 2010 с фокус изкуството на Източна и Югоизточна Европа. Изложбата в Националната галерия е деветото голямо музейно представяне на Арт колекцията Телеком от създаването й до днес. Произведения от нея се показват не за първи път пред българска публика. Различното сега е в подхода на работа, селекцията, каталожното издание.
Кураторите Боряна Вълчанова и Мартина Йорданова избират темите политика и медии, които взаимно се допълват. Изразните средства варират от конвенционалните форми до видеото и инсталацията. Заглавието на изложбата показва ясно, че изкуството, особено съвременното, иска да общува с нас по много теми. То е средство за комуникация в реалността, в която живеем, споделяме и създаваме заедно.

Артпроекът представя приноса на украинските жени - учени от края на XX – началото на XXI век за развитието на световната наука. Именно украинските жени-изследователи първи създават стратегията за генетичния скрининг, езика за адресно програмиране, организират най-голямата спектърна лаборатория в света и правят много други новаторски изследвания, изобретения и открития. Проектът е част от кампанията на ООН Жени „Поколението на равнопоставеността“, която цели популяризирането на равенството между половете сред младите хора и осигуряването на лидерство на жените в технологиите и иновациите.
Художествната визия на изложбата е дело на известните украински илюстратори Сергий Майдуков, Анна Сарвира, Женя Полосина, Оля Дегтярьова и Анна Иваненко, които създават стилизирани портрети на героините от проекта.
Творческите текстове към портретите са дело на победителите от националния конкурс за есета „Науката е тя!“. Отличените есета са избрани измежду 561 текстове, изпратени от ученички и студентки от цяла Украйна.
Изложбата е представена вече в десетки градове в Украйна, Белгия, Германия, Холандия и Япония. Подготвя се представянето ѝ и във Франция, Великобритания и САЩ. https://polytechnic-museum.com/muzeyna-statiya/2021-12/gostuvascha-ukrainska-obrazovatelno-khudozhestvena-izlozhba-naukata-e-tya

Гостуващата. в Националния политехнически музей - София изложба, подготвена от екипа на Регионален етнографски музей – Пловдив, разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Посетителите ще могат да видят и непоказвани до този момент блокфлейти и редки за нашата страна крумхорни от фондовете на НПТМ.

Диригент
Георги Димитров
Солист/и
Петра Холендер-Погади
Състав
Национален филхармоничен хор
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Волфганг Амадеус Моцарт - Симфония №41 „Юпитер“
Лудвиг ван Бетовен - Фантазия за пиано, солисти и смесен хор