Slider

Хайде на разходка в София!


Хайде на разходка в София!

Еднодневна екскурзия в София с аудио гид

В тази обиколка са подбрани най-атрактивните културни и исторически паметници в столицата, които можете да посетите в рамките на един ден. Маршрутът е специално разработен от Audio Guide Bulgaria за индивидуална екскурзия в София, в която ще можете да посетите 25 забележителности и да слушате на 7 различни езика увлекателни беседи за всяка една от тях.
За да се насладите на София и да научите повече за историята и красотата ѝ, просто вземете своя преносим аудио гид с указания и беседи. Има два начина да се сдобиете с персонален аудиогид: - да резервирате и вземете под наем специализирано устройство (аудио гид) чрез сайта на Audio Guide Bulgaria - да свалите мобилното приложение за туризъм Audio Guide Bulgaria - Android, App Store, за да закупите и използвате мобилния екскурзовод през собствения си телефон.
Разходката с аудиогид ви дава свободата да се движите със собствено темпо, за собствено удоволствие. Можете да разглеждате толкова дълго, колкото ви е приятно, да спрете за почивка, когато имате нужда, да отидете до ресторант или магазин, когато пожелаете. В същото време ще разполагате с дигитален водач и екскурзовод, който да ви напътства точно и да ви разказва увлекателно, за да направи обиколката ви истински пълноценна.

1. Народният театър „Иван Вазов“

Народен театър „Иван Вазов”. Построен е през 1906 г. на мястото на дъсчената постройка на театър „Основа“ по проект на виенските архитекти Ф. Фелнер и Х. Хелмер в неокласически стил. Той е най-големият театър в България и един от архитектурните символи на София. На сцената му са играли всички най-значими представители на българското театрално изкуство. Преживяла не един пожар и разрушения, сградата е възстановена в първоначалния си вид през 1976 г. Впечатляваща е фасадата от шест колони, поддържащи триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуствата. Театърът носи името на класика – поет и писател Иван Вазов.

2. Национална галерия и Национален етнографски музей

Княжеският дворец (дн. Национална галерия „Двореца“ и Национален етнографски музей). През 1879 – 1883 г. по проект на виенския арх. Виктор Румпелмайер бившият турски конак е преустроен и разширен в дворец – седалище на българския държавен глава – княз Александър Батенберг. През 1893–1894 г., по времето на княз Фердинанд, се извършва вторият строителен етап по проект на арх. Фридрих Грюнангер. Днес в бившия дворец развиват дейност две културни институции с богати и стойностни колекции от изобразително изкуство и български фолклор – филиал „Двореца“ на Националната галерия и Националният етнографски институт с музей.

3. Руската църква

Руската църква е православна църква. Построена е в периода 1907 – 1914 г. по инициатива на руското посолство и върху негов парцел за нуждите на руските имигранти в столицата.

4. Паметникът на Цар Освободител

Паметникът на Цар Освободител. Издигнат е в чест на руския император Александър II и на неговата армия, дала над 200 000 жертви по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878). Проектът е на италианския скулптор Арнолдо Дзоки, спечелил първа награда на проведения през 1900 г. международен конкурс. Паметникът е открит през 1907 г. Скулптурната група над постамента изобразява руските воини и българските опълченци, водени от богинята на победата Нике. Представени са и някои от решаващите за победата боеве и пълководци. Над масивния корниз е фигурата на император Александър II, възседнал кон, с манифеста за обявяване на Руско-турската освободителна война в ръка.

5. СУ „Св. Климент Охридски“

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото висше училище в България. Сградата е официално открита през 1934 г. Пред представителния вход са поставени бронзовите фигури на дарителите на средствата Евлоги и Христо Георгиеви, дело на скулптора Кирил Шиваров.

6. Храм-паметник "Св. Александър Невски"

Храм-паметник „Св. Александър Невски”. Първата копка е направена от княз А. Батенберг през 1882 г. Строежът започва реално през 1904 г., завършен е през 1912 г., а освещаването става едва през 1924 г. Екипът от архитекти се оглавява от руснака Ал. Померанцев, а стенописната украса и мозаечните композиции са дело на общо 24 руски и български художници. Фасадите са облицовани с врачански камък, а за вътрешността са използвани мрамор от Сиена и Карара, бразилски оникс, алабастър и други. В Криптата на катедралния храм е разположен Музеят за християнско изкуство, който представя постоянна изложба на иконографски образци от Средновековието и Възраждането, събрани от различни краища на България.

7. Гробът на Иван Вазов

Гробът на класика – поет и писател Иван Вазов се намира източно от олтарната част на базиликата „Св. София“.

8. Паметникът на Незнайния войн

Паметникът на Незнайния войн е разположен до църквата „Св. София“ и е изграден по проект на арх. Никола Николов и скулптора Любомир Димитров през 1981 г. Лъвът пред паметника е изваян от скулптора Андрей Николов през 1933 г. и символизира българската държава и нейните смели воини.

9. Храм „Света София“

"Света София" и "Св Георги" са двете най-стари църкви в София, датиращи от римската епоха.Църквата "Света София" представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Под нивото на действащия храм „Света София” днес има уникален музей, в който са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Археологическото ниво на базиликата „Св. София“ е филиал на Регионалния исторически музей – София.

10. Паметник на цар Самуил

Паметникът е открит на 8 юни 2015 г. Това е първият паметник в София, посветен на средновековен български владетел. Цар Самуил управлява България от 997 до 1014 г. Статуята на паметника на цар Самуил е от бронз с височина 3,70 м, поставена на пиедестал с височина 2 м. Тежи близо тон и половина и е направена от претопени гилзи.

11. Паметник „Българският опълченец“

Паметникът е посветен на Българското опълчение, което се прославя в боевете на Шипка и при Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война (1877–1878).

12. Амфитеатър

Сред най-импозантните постройки в Сердика около края на III в. е сградата на амфитеатъра, разкрита през последните години. Той е издигнат източно от крепостната стена върху основите на по-стария театър, южно от пътя, излизащ от източната порта. Оформен е с голяма арена и седалки само от южната страна по естествения склон.

13. Източната порта на Сердика

Заплахата от варварски нашествия в течение на IV–V в. наложила подсилване на укрепителната система на Сердика. Градското ядро, в рамките на ранната стена, било изцяло укрепено наново. Съществуващата стена била обхваната отвън от нова, плътно долепена, изградена от тухли върху цокъл от големи квадри. По фронта тя била снабдена с триъгълни, издадени навън кули, а източната и западната порта били подсилени с петоъгълни кули. Оформлението на двете порти може да се види в подлеза при Президентството и западно от ул. „Г. Вашингтон“.

14. Ларго

Тук се намират сградите на Президентството, Министерския съвет, сградата на Народното събрание и Министерството на труда и социалната политика, сградата на ЦУМ.

15. Църквата "Св. Петка Самарджийска"

Църквата "Св. Петка Самарджийска" представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Eдна от малкото запазени работещи църкви, датиращи от IX век. Под нея е открита римска гробница, датираща от IV век. В църквата са открити няколко стенописни слоя, като най-ранният е от XIV век. Църквата е посветена на Света великомъченица Параскева - Петка Иконийска (Търновска). Наричана е "Св. Петка Самарджийска".

16. Антична Сердика-I

Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" се намира в идеалния център на град София и обхваща площ от 16 000 кв.м. Разделен е на две зони с различни предназначения. Зона „Ларго“ е разположена под нивото на пл. "Независимост" и е предназначена за провеждане на различни културни и социални събития. В подкуполното пространство се намират изложбена и семинарна зала.

17. Антична Сердика–II

Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" II - В зона Археологически останки под бул. "Кн. Мария Луиза" могат да бъдат видени уличната мрежа, култови и жилищни постройки, водопровод и канализация, вътрешни дворове и други елементи на римския град Сердика. В тази зона се намира и археологическата експозиция "Антична Сердика", където на разположение на посетителите има мултимедийни елементи, информационни табели и експозиционни витрини с предмети, открити при археологическите проучвания на комплекса. Там функционира и информационно-образователен център, където квалифицирани педагози провеждат ателиета и образователни програми за деца от 5 до 12 г.

18. Джамия Баня Баши

Джамия Баня Баши е построена през 1566-1567 г. по проект на най-изтъкнатия архитект в историята на Османската империя Мимар Синан.Стените ѝ са иззидани от дялан камък, като между каменните редове са поставени червени тухли. Централният купол е покрит с оловни пластини.

19. Триъгълната кула

Триъгълната кула на Сердика с прилежащото галерийно пространство е филиал на Регионален исторически музей – София.

20. Cинагога

Софийската синагога. Това е третата по-големина синагога в Европа. Завършена през 1909 г., по проект на придворния архитект Фридрих Грюнангер. Сградата е шедьовър на архитектурата, демонстрация на уникален синтез от мавритански и византийски стилови черти. Особено пищен е интериорът, чието декоративно решение се дължи на Харалампи Тачев.

21. Католическа църква

През 1878 г. започва строеж на малка църква със средства, дарени от австрийския император Франц Йосиф II. През 1944 г. тя е разрушена при бомбардировки през Втората световна война. Събраните средства за възстановяване на храма изчезват при комунистическата власт. При посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г. се освещава полагането на първия камък за строежа на новата катедрала. Проектът е на архитектите К. Пеев и С. Янев. Катедралата е осветена през 2006 г., оборудвана е с орган и е най-голямата в България. Пред катедралата се намира статуята на блажения папа Йоан XXIII, която е осветена от папа Йоан Павел II.

22. Статуята на София

Статуята е поръчана по повод на Милениума и е дело на скулптора Георги Чапкънов. Поставена е на едното най-знаковите места в столицата през 2000 г. Представлява млада жена с корона от крепостна стена, която държи в дясната си ръка лавров венец, а на лявата й е кацнала сова – символ на мъдростта.

23. Ротонда "Св. Георги"

Ротондата „Св. Георги Победоносец” е най-древната запазена римска постройка в града. Тя е част от античен комплекс от сгради, изграден по времето на император Константин I Велики /306-337/ в началото на ІV в. Приема се, че в раннохристиянската епоха е служела за баптистерий. Превръщането ѝ в църква става през VI в. при управлението на Юстиниан Велики /527-565/. Тогава е изписана за първи път. При реставрацията на интериора се разкриват няколко пласта стенописи от различни периоди. На един от тях е запазено изображението на ангел от IX в. с неговия изключително одухотворен човешки образ, което го прави уникален.

24. Президентство

Сградата на Президентството e построена през 1956 г. и е част от архитектурния комплекс „Ларго“. Пред входа на сградата стои на стража почетен гвардейски караул.

25. Арт клуб „Музеум”