Календар на събитията


Избрани събития от календара на София

Избор на ден

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
week 5 1 2 3 4 5
week 6 6 7 8 9 10 11 12
week 7 13 14 15 16 17 18 19
week 8 20 21 22 23 24 25 26
week 9 27 28

Виж карта на събитията

сряда 01 март 2023
27 февруари 2023 - 05 март 2023
Февруари 2023
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
02.03.2023

САША ГЬОТЦЕЛ И ЛУКА ДЕБАРК

Диригент
Саша Гьотцел
Солист/и
Лука Дебарк
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Камий Сен-Санс - Концерт за пиано и оркестър №5 "Египетски" във фа мажор, оп.103
Рихард Щраус - "Веселите шеги на Тил Ойленшпигел" - симфонична поема оп.28
Оторино Респиги - Симфонична поема "Римски пинии"
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
03.03.2023

Ден на Освобождението на България от османско иго

Васил Левски
“Аз съм се посветил на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
Христо Ботев
“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.” "Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."
Георги С. Раковски
"Любовта към отечеството превъзхожда всичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за човека на този свят. Когато тя стане в него едно постоянно начало, тя го прави да презре всичко друго, що има на света, и го кара да се впуска драговолно в най-големите и най-опасните предприятия."
Тодор Каблешков (Из „Кървавото писмо“)
“…Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”
Стихотворението „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов е своеобразно преклонение и прослава на всички, загинали геройски за свободата на България:
„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
Стихове на Дамян Дамянов за 3 март и България
„О, най-щастлив и най-очакван ден!
От чаканото слънце ослепен,
Един народ, пет века в мрак изстрадал,
Набожно е застанал като в храм
И в радостта си не разбира сам
Дали е коленичил или паднал.“
/“3 март“/
„Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вече огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна —
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?“
/“Българио“/
Гражданите могат да поднесат своите цветя – в знак на
преклонение и признателност към загиналите за
свободата на България – на Паметника на незнайния
войн в София, на паметника „Цар Освободител“ и
паметника „Български опълченец“.
Национален и официални празници
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.03.2023

ОБИЧАМ БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА!

Камерна зала
Целодневна музикална програма
Музикално и танцово изкуство
03.03.2023 - 05.03.2023

ОТКРИТ ТУРНИР ПО ШОРТТРЕК

Зимен дворец на спорта, София
Спортни събития
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
04.03.2023 - 05.03.2023

VITOSHA X-LINES - Сноуборд и Фрирайд ски

Хижа Алеко, планина Витоша
Атрактивно изпитание, което събира всяка пролет на Витоша в местността Резньовете любителите на екстремните изживявания.
Организатор: Консепт криейтив със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Подробности в сайта на "Консепт криейтив"https://conceptcreative.org/bg/
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.03.2023 - 05.03.2023

ОТКРИТ ТУРНИР ПО ШОРТТРЕК

Зимен дворец на спорта, София
Спортни събития
04.03.2023

КОНЦЕРТ ЗА БЕБОЦИ

Камерна зала
Подходящо за деца от 0 до 3 годишна възраст!
Участват солисти и оркестър.
Режисьор: Юлия Кръстева
Музикално и танцово изкуство
04.03.2023
Музикално и танцово изкуство
04.03.2023

НАЙ-ГОЛЯМОТО НОЩНО СКИ-КАРАНЕ

писта Витошко лале и хижа Алеко
За шеста поредна година организаторите разчитат на снежни условия и хубаво време край хижа Алеко и по писта "Витошко лале" за "Най-голямато нощно ски-каране". Подробности в седмицата преди старта в замисимост от условията в планината.
Спортни събития
04.03.2023

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Джоакино Росини / Премиера
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
04.03.2023 - 05.03.2023

VITOSHA X-LINES - Сноуборд и Фрирайд ски

Хижа Алеко, планина Витоша
Атрактивно изпитание, което събира всяка пролет на Витоша в местността Резньовете любителите на екстремните изживявания.
Организатор: Консепт криейтив със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Подробности в сайта на "Консепт криейтив"https://conceptcreative.org/bg/
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.03.2023 - 05.03.2023

ОТКРИТ ТУРНИР ПО ШОРТТРЕК

Зимен дворец на спорта, София
Спортни събития
05.03.2023

ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ

Опера за деца от Енгелберт Хумпердинк
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Музикално и танцово изкуство
05.03.2023

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Джоакино Росини / Премиера
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
08.03.2023

КАРМЕН

Опера от Жорж Бизе
Времетраене 3:00 Антракти 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на френски език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
09.03.2023

ДЖОШУА БЕЛ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Диригент
Найден Тодоров
Солист/и
Джошуа Бел
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Джордж Гершуин - Сюита от операта "Порги и Бес"
Ленард Бърнстейн - Увертюра към оперетата „Кандид“
Самюел Барбър - Концерт за цигулка и оркестър, оп. 14
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
10.03.2023 - 12.03.2023

БАСКЕТБОЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ТУРНИР ЗА КАДЕТИ ЗА КУПАТА НА СОФИЯ

Спортна зала "Универсиада", София
Баскетбол Купата на София международен турнир за кадети - ежегодна надпревара, нсъбиряща младите таланти от няколко държави.
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
10.03.2023

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Балет - приказка от Пьотър Илич Чайкoвски / Адаптация за деца
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
10.03.2023

ДАМА ПИКА

Опера от Пьотър Илич Чайковски ПРЕМИЕРА
3:40 с два антракта
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
10.03.2023 - 12.03.2023

БАСКЕТБОЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ТУРНИР ЗА КАДЕТИ ЗА КУПАТА НА СОФИЯ

Спортна зала "Универсиада", София
Баскетбол Купата на София международен турнир за кадети - ежегодна надпревара, нсъбиряща младите таланти от няколко държави.
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
11.03.2023

СПОРТНИ ТАНЦИ ЗА КУПА "СОФИЯ"

Спортна зала "София", София
Турнир по спортни танци турнир за Купа София, кръг от Купа България. Подробности в сайта на Българската федерация по спортни танци.
Спортни събития
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
11.03.2023

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА

Опера от В.А.Моцарт - адаптирана за деца
Времетраене: 01:00
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Музикално и танцово изкуство
11.03.2023

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Балет - приказка от Пьотър Илич Чайкoвски / Адаптация за деца
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
11.03.2023

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Джоакино Росини / Премиера
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
10.03.2023 - 12.03.2023

БАСКЕТБОЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ТУРНИР ЗА КАДЕТИ ЗА КУПАТА НА СОФИЯ

Спортна зала "Универсиада", София
Баскетбол Купата на София международен турнир за кадети - ежегодна надпревара, нсъбиряща младите таланти от няколко държави.
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
12.03.2023

МЕЧО ПУХ

Мюзикъл от Андрей Дреников
Камерна зала
Изпълнява са на български език
Музикално и танцово изкуство
12.03.2023

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Джоакино Росини / Премиера
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
16.03.2023

ДЖАННА ФРАТА И КАРЛО ТОРЛОНТАНО

Диригент
Джанна Фрата
Солист/и
Карло Торлонтано
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Джовани Д'Акиля - "The Great Horn of Helm" за алпийски рог и оркестър
Антон Цимерман - "Sinfonia Pastoritia" за алпийски рог и оркестър
Алфред Шнитке - "Гогол сюита" (по музика към спектакъла „Ревизорска приказка“)
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
17.03.2023

VII Тенис на маса Фест – открито градско първенство – зала Училище „Свети Георги“

зала Училище „Свети Георги“
VII Тенис на маса Фест – открито градско и ученическо първенство
Градското първенство по тенис на маса събира няколко стотин участници ученици от училищата, които спорят за призовете в няколко възрастови групи. Фестът се организира за седма поредна година и завършва с демонстративни мачове на националните ни състезатели и награждаване на заслужили дейци.
Организатор: БФТМ и "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
17.03.2023

ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

Мюзикъл от Александър Райчев
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
17.03.2023

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Балет - приказка от Пьотър Илич Чайкoвски / Адаптация за деца
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
18.03.2023 - 19.03.2023

ОТКРИТО ГРАДСКО ПЪРВЕНСТВО ПО ФЕХТОВКА ЗА КУПА "СОФИЯ"

зала по фехтовка "Етрополски", София
Откритото градско първенство по фехтовка за Купа „София“ се организира всяка година от Академия "Етрополски" със съдействието на "София - европейска столица на спорта. Целта му е възраждане и развитие на ученическия спорт и ученическите шампионати в столицата. Подобности в сайта на Академията...
Организатор: Фехтовална академия "Етрополски" и "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
18.03.2023 - 19.03.2023

Рестартирай тялото, ума и духа

За какво е това събитие?
Здраве, енергия, осъзнатост и работа навътре в себе си за по-балансиран живот
В това двудневно събитие ще се запознаете с фундаментални и важни концепции за това как да сме здрави и енергични и да живеем в синхрон с вътрешното си аз, да разбираме какво изсмуква нашата енергия и как да се предпазим, така че да насочим цялото си съществуване в посоката, която искаме, за да изпълним целите си по-съвършено нов и изненадващ начин.
https://www.events.petersage.bg/
Бизнес събития
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
18.03.2023

КОНЦЕРТ ЗА БЕБОЦИ

Камерна зала
Подходящо за деца от 0 до 3 годишна възраст!
Участват солисти и оркестър.
Режисьор: Юлия Кръстева
Музикално и танцово изкуство
18.03.2023

ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ

Детски мюзикъл от Димитър Костанцалиев
Времетраене 0:50
Камерна зала
Изпълнява са на български език
Музикално и танцово изкуство
18.03.2023

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Балет - приказка от Пьотър Илич Чайкoвски / Адаптация за деца
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
18.03.2023 - 19.03.2023

ОТКРИТО ГРАДСКО ПЪРВЕНСТВО ПО ФЕХТОВКА ЗА КУПА "СОФИЯ"

зала по фехтовка "Етрополски", София
Откритото градско първенство по фехтовка за Купа „София“ се организира всяка година от Академия "Етрополски" със съдействието на "София - европейска столица на спорта. Целта му е възраждане и развитие на ученическия спорт и ученическите шампионати в столицата. Подобности в сайта на Академията...
Организатор: Фехтовална академия "Етрополски" и "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
18.03.2023 - 19.03.2023

Рестартирай тялото, ума и духа

За какво е това събитие?
Здраве, енергия, осъзнатост и работа навътре в себе си за по-балансиран живот
В това двудневно събитие ще се запознаете с фундаментални и важни концепции за това как да сме здрави и енергични и да живеем в синхрон с вътрешното си аз, да разбираме какво изсмуква нашата енергия и как да се предпазим, така че да насочим цялото си съществуване в посоката, която искаме, за да изпълним целите си по-съвършено нов и изненадващ начин.
https://www.events.petersage.bg/
Бизнес събития
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
19.03.2023

ИЗГУБЕНАТА ПРИНЦЕСА

Концерт с песни от мюзикълите "Анастасия" и "Звукът на музиката"
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
19.03.2023

ПРОЛЕТТА В МУЗИКАТА

Фортисимо Фамилия
Диригент
Павел Златаров
Солист/и
Диана Чаушева
Богдана Трифонова
Състав Национален филхармоничен оркестър
Музикално и танцово изкуство
19.03.2023

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Балет - приказка от Пьотър Илич Чайкoвски / Адаптация за деца
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българс