Календар на събитията


Избрани събития от календара на София

Избор на ден

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
week 5 1 2 3 4 5
week 6 6 7 8 9 10 11 12
week 7 13 14 15 16 17 18 19
week 8 20 21 22 23 24 25 26
week 9 27 28

Виж карта на събитията

сряда 01 февруари 2023
30 януари 2023 - 05 февруари 2023
Февруари 2023
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.02.2023 - 05.02.2023

МОДЕН САЛОН – АБИТУРИЕНТИ – 2023

Всичко за вашия незабравим абитуриентски празник:
АБИТУРИЕНТСКИ РОКЛИ, МЪЖКИ КОСТЮМИ, ОБУВКИ, ЧАНТИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ПРИЧЕСКИ, ГРИМ, ЛИМУЗИНИ, САЛОНИ ЗА КРАСОТА, КОЗМЕТИКА…
Най-известните български дизайнери и модни къщи ще се представят с 80 колекции (от 2023 година) с над 2000 абитуриентски рокли с гарантирана уникалност, атрактивност и високо качество. В рамките на 5 дни ще можете да закупите рокли лично от дизайнерите на цена на производител или да поръчате тоалет по ваш проект или идея.
Разумни цени съобразени с вашия бюджет!
Заповядайте на изложението!
Бъдете неповторими!
Бъдете кралицата на бала!
Вход свободен.
Бизнес събития
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
01.02.2023

Св. мъченик Трифон (Трифоновден)

Българската православна църква тържествено чества Трифоновден на 1 февруари. Свети Трифон е мъченик, светец-лечител, живял през III в. в Малоазийската провинция Фригия, смятана за една от прародините на лозата и виното.Той е покровител на лозари, кръчмари и градинари, а в народния календар на българите празникът на Свети Трифон се свързва с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване с надеждата всяка лоза да дава повече вино. На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба. С пълната торба мъжете тръгвали за лозята да подрежат лозовите насаждения. Според обичая стопаните отрязвали от своето лозе по няколко пръчки и поливали отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивали на венче, с което украсявали калпака си.
Църковни празници
01.12.2022 - 01.02.2023

Столична община отново е партньор на Коледната кампания на фондация „Стоян Камбарев“ – Елхи на таланта

София, НДК
Елхи на таланта красят столицата за четвърта поредна година, а Благотворителната екологична кампания сбъдва мечтите на таланти от цяла България.
Приказните ЕЛХИ НА ТАЛАНТА превърнаха за четвърта поредна година, алеята пред НДК в най-красивото празнично място в София. Светлините на живите елхи бяха запалени 1 декември и традиционно ще греят до началото на февруари следващата година, а на пролет ще бъдат подарени на Столична община и залесени в Гората на Таланта, в която вече има близо 100 вечнозелени дръвчета – продължение и символ на каузата на Кампанията.
ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА е поредната фантастична идея на Фондация „Стоян Камбарев“, носеща името на култовия театрален режисьор. Събраните средства отново отиват за стипендии на даровити деца от многодетни семейства в нужда и ще покрият едногодишните им разноски за изкуството, което са избрали. Ще бъдат закупени и много подаръци и ваучери. Благотворителната кампания се осъществява с официалното партньорство на Столична община. Основна заслуга за успеха на инициативата има и лидерът в ландшафния дизайн и озеленяването г-жа Петя Нановска/PROPLANTS, която за четвърта поредна година прави най-голямото дарение, а именно всички красиви живи, двуметрови елхи, които пристигнаха чак от Италия.
Традиционно, благодарение на ЕЛХИТЕ НА ТАЛАНТА – единствената засега дарителска Кампания на Фондацията, едногодишни стипендии получават и много от музикалните ѝ таланти и лауреати, както и най-младите носители на Голямата Награда за Полет в Изкуството – основен фокус на културната организация. Средства се насочват и към няколко късометражни филма, а миналата година Фондация „Стоян Камбарев“ успя да финансира и издаде луксозно издание на поемата „Към Нея“ на младия поет и мултиталант Росен Карамфилов само благодарение на тази Коледна акция.
Благотворителната кампания ЕЛХИ НА ТАЛАНТА е активна до края на декември. Всеки, който желае, може да се включи в нея чрез дарение, продукти, подаръци или ваучери и може да се свърже с екипа на Фондация „Стоян Камбарев“ на фейсбук страницата или на мейл: foundationkambarev@gmail.com.
Фестивали и чествания
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
01.02.2023

„Отвъд стената” – приключение за глухи и чуващи деца

Камерната зала на Младежки театър "Николай Бинев"
На 1 февруари от 19.00 ч. в Камерната зала на Младежки театър "Николай Бинев" ще се проведе приключение за глухи и чуващи деца "Отвъд стената".
Спектакълът е необикновено пътуване през един личен вътрешен свят, свят, през който ще ни преведат две прекрасни актриси - чуващата Юлия Коларова и глухата актриса Росица Караджова.
В представлението понятието „стена“ е метафора за всичко онова, което ни разделя и пречи на искреното общуване помежду ни. „Отвъд стената” е спектакъл еднакво разбираем както за глухи, така и за чуващи деца. Той е създаден, за да могат малките зрители, преживявайки го заедно, да опитат да общуват свободно и без страх едни с други, да съборят смело стените.
Проектът е продукция на фондация „Арт Бюро“ в партньорство със Съюза на глухите в България и Общински културен институт Дом на културата "Красно село”, реализирана с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура” - 2021 г.
Театри
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.02.2023 - 05.02.2023

МОДЕН САЛОН – АБИТУРИЕНТИ – 2023

Всичко за вашия незабравим абитуриентски празник:
АБИТУРИЕНТСКИ РОКЛИ, МЪЖКИ КОСТЮМИ, ОБУВКИ, ЧАНТИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ПРИЧЕСКИ, ГРИМ, ЛИМУЗИНИ, САЛОНИ ЗА КРАСОТА, КОЗМЕТИКА…
Най-известните български дизайнери и модни къщи ще се представят с 80 колекции (от 2023 година) с над 2000 абитуриентски рокли с гарантирана уникалност, атрактивност и високо качество. В рамките на 5 дни ще можете да закупите рокли лично от дизайнерите на цена на производител или да поръчате тоалет по ваш проект или идея.
Разумни цени съобразени с вашия бюджет!
Заповядайте на изложението!
Бъдете неповторими!
Бъдете кралицата на бала!
Вход свободен.
Бизнес събития
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
02.02.2023 - 05.02.2023

СОФИЯ ТРОФИ - фигурно пързаляне Купа Европа за деца и юноши

Зимен дворец на спорта, София
На открития турнир по фигурно пързаляна за Европейската купа при младите в Зимния дворец на спорта в столицата обикновено участват близо 280 състезатели от 19 държави (Кипър, Гърция, Монако, Белгия, Казахстан, Австрия, Сърбия, Словакия, Словения, Германия, Швейцария, Турция и др.), сред тях 20 мъже и жени. Българските представители са около 100, сред които по тразиция са най-класните ни състезатели при най-високата категория при жените Александра Фейгин и при мъжете Лари Луполоувър, които се готвят за Световното първнество за мъже и жени през март.
Организатор: БФК и Клуб "Албена Денкова" със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
02.02.2023

АНА КАРЕНИНА

Балет по музика на Пьотр Илич Чайковски
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
02.02.2023

ДМИТРИЙ ЮРОВСКИ И ЛЮБОВ СТУЧЕВСКАЯ

Диригент
Дмитрий Юровски
Солист/и
Любов Стучевская
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Рихард Щраус - Заключителна сцена от операта „Саломе“
Рихард Вагнер - Монолог на Брунхилда от трето действие на операта "Залезът на боговете"
Рихард Щраус - "Тъй рече Заратустра" - симфонична поема оп.30
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.02.2023 - 05.02.2023

МОДЕН САЛОН – АБИТУРИЕНТИ – 2023

Всичко за вашия незабравим абитуриентски празник:
АБИТУРИЕНТСКИ РОКЛИ, МЪЖКИ КОСТЮМИ, ОБУВКИ, ЧАНТИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ПРИЧЕСКИ, ГРИМ, ЛИМУЗИНИ, САЛОНИ ЗА КРАСОТА, КОЗМЕТИКА…
Най-известните български дизайнери и модни къщи ще се представят с 80 колекции (от 2023 година) с над 2000 абитуриентски рокли с гарантирана уникалност, атрактивност и високо качество. В рамките на 5 дни ще можете да закупите рокли лично от дизайнерите на цена на производител или да поръчате тоалет по ваш проект или идея.
Разумни цени съобразени с вашия бюджет!
Заповядайте на изложението!
Бъдете неповторими!
Бъдете кралицата на бала!
Вход свободен.
Бизнес събития
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
02.02.2023 - 05.02.2023

СОФИЯ ТРОФИ - фигурно пързаляне Купа Европа за деца и юноши

Зимен дворец на спорта, София
На открития турнир по фигурно пързаляна за Европейската купа при младите в Зимния дворец на спорта в столицата обикновено участват близо 280 състезатели от 19 държави (Кипър, Гърция, Монако, Белгия, Казахстан, Австрия, Сърбия, Словакия, Словения, Германия, Швейцария, Турция и др.), сред тях 20 мъже и жени. Българските представители са около 100, сред които по тразиция са най-класните ни състезатели при най-високата категория при жените Александра Фейгин и при мъжете Лари Луполоувър, които се готвят за Световното първнество за мъже и жени през март.
Организатор: БФК и Клуб "Албена Денкова" със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
03.02.2023

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА

Опера от В.А.Моцарт - адаптирана за деца
Камерна зала
Изпълнява се на български език.
Музикално и танцово изкуство
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
03.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов - откриване

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023

АНА КАРЕНИНА

Балет по музика на Пьотр Илич Чайковски
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
03.02.2023

Цикъл концерти "Вива ла музика" в „Сити Марк Арт Център“: Концерт „Музикална романтика“ на проф. Милена Моллова

„Сити Марк Арт Център“
Концерт на проф. Милена Моллова
В програмата: Р. Шуман – Детски сцени; П. И. Чайковски – Годишните времена
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.02.2023 - 05.02.2023

МОДЕН САЛОН – АБИТУРИЕНТИ – 2023

Всичко за вашия незабравим абитуриентски празник:
АБИТУРИЕНТСКИ РОКЛИ, МЪЖКИ КОСТЮМИ, ОБУВКИ, ЧАНТИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ПРИЧЕСКИ, ГРИМ, ЛИМУЗИНИ, САЛОНИ ЗА КРАСОТА, КОЗМЕТИКА…
Най-известните български дизайнери и модни къщи ще се представят с 80 колекции (от 2023 година) с над 2000 абитуриентски рокли с гарантирана уникалност, атрактивност и високо качество. В рамките на 5 дни ще можете да закупите рокли лично от дизайнерите на цена на производител или да поръчате тоалет по ваш проект или идея.
Разумни цени съобразени с вашия бюджет!
Заповядайте на изложението!
Бъдете неповторими!
Бъдете кралицата на бала!
Вход свободен.
Бизнес събития
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
02.02.2023 - 05.02.2023

СОФИЯ ТРОФИ - фигурно пързаляне Купа Европа за деца и юноши

Зимен дворец на спорта, София
На открития турнир по фигурно пързаляна за Европейската купа при младите в Зимния дворец на спорта в столицата обикновено участват близо 280 състезатели от 19 държави (Кипър, Гърция, Монако, Белгия, Казахстан, Австрия, Сърбия, Словакия, Словения, Германия, Швейцария, Турция и др.), сред тях 20 мъже и жени. Българските представители са около 100, сред които по тразиция са най-класните ни състезатели при най-високата категория при жените Александра Фейгин и при мъжете Лари Луполоувър, които се готвят за Световното първнество за мъже и жени през март.
Организатор: БФК и Клуб "Албена Денкова" със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
04.02.2023
Музикално и танцово изкуство
04.02.2023
Музикално и танцово изкуство
04.02.2023

МЕЧО ПУХ

Мюзикъл от Андрей Дреников
Камерна зала
Изпълнява са на български език
Музикално и танцово изкуство
04.02.2023

„Новите дрехи на царя”

„Новите дрехи на царя”, драматизация на Димитър Стефанов по едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен - куклен спектакъл - Копродукция: театър „Арт Ленд” и театър „Корсар”, за деца над 4 г.
Истина или лъжа - кажете?
Питам ви кое ще изберете?
Но май във днешно време
на никой всъщност не му дреме.
Царят гол е, и сега!
Ала никой не вярва в това!
И как да вярва като той,
все играе го герой!
И така от памтивека
в лъжа живее си човека.
Само в театъра и със игра,
Актьорът казва истината на шега.
Една класика в приказният свят на Х. Кр. Андерсен поднесена с чувство за хумор, с намигване към родителите и забавление за децата, всеки ще види истината, такава каквато я има в главата си!
Драматизация: Димитър Стефанов
Сценография и кукли: Мария Банова
Музика: Милен Апостолов, Димо Стоянов П.И.Ф.
Режисура: Мария Банова
Участват: Диляна Спасова и Димитър Стефанов
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца до 6 г. - 2,50 лв., деца от 6 г. - 5 лв., възрастни - 8 лв.
Театри
04.02.2023

АНА КАРЕНИНА

Балет по музика на Пьотр Илич Чайковски
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
04.02.2023

КЛАСИК АРТ И АЛЕКСИС КОСЕНКО

Камерна зала
Солист/и
Алексис Косенко
Състав
Класик Арт
Програма
Джулио Бричалди - Духов квинтет в ре мажор, оп.124
Йожен Уолкиърс - Секстет за флейта и струнен квинтет
Саверио Меркаданте - Децимино № 1 за флейта, обой, тромпет, фагот, валдхорна и струнен квинтет
Музикално и танцово изкуство
04.02.2023

„КОЙ Е УБИЕЦЪТ“

„КОЙ Е УБИЕЦЪТ“
Гостуващо представление, за възрастни
Шоуто на Improduce Me! е напълно импровизирана мистериозна комедия за убийство.
Готови ли сте да разследвате убийство? Защото в нашето единствено по рода си интерактивно импровизирано комедийно шоу, Вие - публиката - решавате кой ЖИВЕЕ и кой УМИРА! Започнем ли веднъж, всички стават замесени. Обречените актьори ще отпадат един по един, докато „оцелелите“ и гостите ни ще се опитват да разберат кой е убиецът. А кой ли всъщност ще е мистериозният убиец? Защото всеки може да е замесен ... Дори и ти!
По избор можете да резервирате местата си на фейсбук страницата на „Improduce Me Theatre“.
Капацитетът на залата: 50 места
Продължителност: 60-90 мин.
Зала „Сириус“, 19:30ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: 15,00 лв.
Театри
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.02.2023 - 05.02.2023

МОДЕН САЛОН – АБИТУРИЕНТИ – 2023

Всичко за вашия незабравим абитуриентски празник:
АБИТУРИЕНТСКИ РОКЛИ, МЪЖКИ КОСТЮМИ, ОБУВКИ, ЧАНТИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ПРИЧЕСКИ, ГРИМ, ЛИМУЗИНИ, САЛОНИ ЗА КРАСОТА, КОЗМЕТИКА…
Най-известните български дизайнери и модни къщи ще се представят с 80 колекции (от 2023 година) с над 2000 абитуриентски рокли с гарантирана уникалност, атрактивност и високо качество. В рамките на 5 дни ще можете да закупите рокли лично от дизайнерите на цена на производител или да поръчате тоалет по ваш проект или идея.
Разумни цени съобразени с вашия бюджет!
Заповядайте на изложението!
Бъдете неповторими!
Бъдете кралицата на бала!
Вход свободен.
Бизнес събития
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
02.02.2023 - 05.02.2023

СОФИЯ ТРОФИ - фигурно пързаляне Купа Европа за деца и юноши

Зимен дворец на спорта, София
На открития турнир по фигурно пързаляна за Европейската купа при младите в Зимния дворец на спорта в столицата обикновено участват близо 280 състезатели от 19 държави (Кипър, Гърция, Монако, Белгия, Казахстан, Австрия, Сърбия, Словакия, Словения, Германия, Швейцария, Турция и др.), сред тях 20 мъже и жени. Българските представители са около 100, сред които по тразиция са най-класните ни състезатели при най-високата категория при жените Александра Фейгин и при мъжете Лари Луполоувър, които се готвят за Световното първнество за мъже и жени през март.
Организатор: БФК и Клуб "Албена Денкова" със съдействието на "София - европейска столица на спорта"
Спортни събития
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
19.10.2022 - 05.02.2023

Художествена галерия "Дечко Узунов": Програма "Срещи отвъд времето" представя изложбата "Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети"

През новия изложбен сезон в Художествена галерия „Дечко Узунов“ се представя първата експозиция от програмата „Срещи отвъд времето“. За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представени съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“.
Изложбата „Васил Абаджиев. Автопортрет“ включва творби на Художествена галерия „Дечко Узунов“, Софийската градска художествена галерия и специално създадените за изложбата произведения на Васил Абаджиев.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
05.02.2023

ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

Мюзикъл от Александър Райчев
Камерна зала
Музикално и танцово изкуство
05.02.2023

Концерт „Под знака на Водолея“

Участват: Петър Ганев - цигулка, флейта и Евелина Станчовска - пиано
В програмата:
1. Соната Сол минор от Джон Стенли
2. Соната До мажор от Моцарт
3. Соната Сол мажор от Моцарт
4. Духовна музика от Петър Дънов в обработка за цигулка и пиано от Петър Ганев
Зала № 1, 16:00 - 18,00 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход свободен
Музикално и танцово изкуство
05.02.2023

ПЕПЕЛЯШКА

Опера от Джоакино Росини
Времетраене 2:45 Антракт 1
Голяма зрителна зала
Изпълнява се на италиански език, с български и английски субтитри
Музикално и танцово изкуство
05.02.2023

„Зимен сън“

Импресия от образи и звуци, кукли, светлини и сенки, разкриващи красотата на зимата
Режисьор: Илиян Стоилов
Сценография и кукли: Хана Шварц и Евгения Лачева
Участват: Анета Танева и Мария Анастасова
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца до 6 г. - 2 лв., деца от 6 г. - 4 лв., възрастни - 6 лв.
Театри
05.02.2023

БЕТОВЕН

Диригент
Боян Виденов
Солист/и
Симеон Гошев
Състав
Национален филхармоничен оркестър
Програма
Лудвиг ван Бетовен - Концерт за пиано и оркестър №1 в до мажор оп.15
Лудвиг ван Бетовен - Симфония №3 в ми бемол мажор "Ероика", оп.55
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
06.02.2023

О, БЕДНИ МИ, МОЦАРТ!

Камерна зала
Солист/и
Стефан Врачев
Състав
Квартет „София“
Програма
Алфред Шнитке - Клавирен квартет в ла минор
Волфганг Амадеус Моцарт - Клавирен квартет №1 в сол минор, KV 478
Франц Шуберт - Струнен квартет №9 в сол минор D173
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
07.02.2023

МУЗИКАЛНИ ВТОРНИЦИ

Камерна зала
Солист/и
Йоанна Русева
Светлин Христов
Програма
Димитър Ненов - Соната за цигулка и пиано
Йоханес Брамс - Соната за цигулка и пиано №2 в ла мажор, оп.100
Лудвиг ван Бетовен - Соната за цигулка и пиано №8 в сол мажор
Морис Равел - Соната №2 за цигулка и пиано в сол мажор
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
08.02.2023

ТОСКА

Опера от Джакомо Пучини
Времетраене 2:30 Без антракт
Голяма зрителна зала
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.
Изложби
24.11.2022 - 28.02.2023

„София – 100 лица в Балканската война“, изложба за атмосферата на София преди повече от век

"За ролята на София като център на военната мощ на България и за духа на града преди и по време на войната разказва изложбата на Националния военноисторически музей, която се реализира с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столична община" – разказа заместник-кметът на София Мирослав Боршош. 
Посветена на 110-ата годишнина от Първата балканска война, изложбата представя един не толкова познат аспект от случилото се преди повече от век. Наред с най-славните моменти от историята на Българската армия, експозиционният разказ се фокусира и върху ролята на столицата като средоточие на политическата и военната мощ на страната, а победоносният марш на войската е видян през бойния път на военните части, свързани генетично със София. Посетителите ще имат възможност да усетят обстановката в града непосредствено преди и по време на войната, да се запознаят с ролята на българските политици и военни дейци в събитията, да разберат защо лозунгът "Сега или никога!" се превръща във "Всичко или нищо!" в края на войната.
Сред знаковите експонати в изложбата са оригиналните знамена на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк, щандарта на Лейбгвардейския конен полк и главното знаме на Македоно-Одринското опълчение. Разказът за войната е допълнен от изключително редките Почетни знаци на царица Елеонора за награждаване на лекари, милосърдни сестри и самарянки, отличили се в грижа за ранените на бойната линия, както и револвер, подарен на генерал-майор Стилиян Ковачев от Али Фетхи Окяр – служител в посолството на Османската империя в София и по-късно министър-председател на Турция.
Експозиционният разказ е обогатен с анимации и интерактивни приложения, които го превръщат в по-пълнокръвен и достъпен за широката публика. Чрез цифрова карта на Балканската война посетителите ще проследят бойните действия в тяхната времева динамика. Специално подготвени видео уроци по темата ще помогнат на младата аудитория да научи повече за Балканската война на достъпен език.
Изложбата "София – 100 лица в Балканската война" се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура", в партньорство с Българска национална филмотека, Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и Царица Йоанна", образователната платформа "Уча.се", Фондация "Активна историческа карта", Научния архив на БАН и историка и колекционер Любомир Юруков.
Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Гостуваща изложба „Злати Златев – 40 години посветени на събирането на български минерали“

В НМ „Земята и хората“ във връзка с Великденското изложение на минерали, скъпоценни камъни и фосили и по повод 40 години, посветени на колекционирането на български минерали, гостува Злати Златев със своята колекция „Ахати от България“. Едва на 8 години, той е впечатлен от минералите и започва да ги събира. От тогава живота му е неразривно свързан с тях, и като любител, и като професионалист. Като ученик в Природо-математическата гимназия в София, той посещава кръжока по Минералогия в НМ „Земята и хората“, а по-късно завършва Софийския университет със специалност Минералогия и Геохимия. Веднага след дипломирането си заминава като полеви геолог в Мозамбик, Източна Африка, където работи като мениджър на минни проекти, свързани с добива на скъпоценни и декоративни камъни и суровини на редки елементи. От 1999 г. не се занимава професионално с геология, но и до днес продължава активно да събира минерали.
С течение на годините той успява да обиколи всички по-важни находища на минерали в България, лично да открие и съхрани множество класни минерални образци създавайки колекция от над 3000 образеца.
В съавторство с някои от водещите минералози участва в няколко научни публикации, включително и свързани с първото научно описание на богат на манган норсетит у нас. Дарява десетки образци на Национален музей „Земята и Хората“, Музея по Минералогия и Петрология към СУ и Националния Природонаучен музей, БАН. Споделя своите знания и натрупан опит с широк кръг заинтересувани млади и/или начинаещи колекционери, основно в социалните мрежи и поддържа собствена Фейсбук страница, посветена на българските минерали – Fine Bulgarian minerals. Последните години насочва вниманието си и към многобройните нови находки на ахати и ясписи у нас, част от които са в настоящата временна изложба.
Изложбата е открита за посещения от 1 април до края на годината.
Вход с музейни билети. http://www.earthandman.org/
Изложби
09.02.2023

ВЕЧЕР С МУЗИКАТА НА ДЖОН УИЛЯМС

Диригент
Найден Тодоров
Солист/и
Състав
Национален филхармоничен хор
Национален филхармоничен оркестър
Музикално и танцово изкуство
09.02.2023

Концерт на Смесен хор на БНР

Вход с билети на организаторите.
Музикално и танцово изкуство
15.12.2022 - 31.03.2023

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2022"

Археологически сезон 2022.” показва 347 археологически находки, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров и Елена Ендарова и техните екипи.
Настоящият археологически сезон е изключително успешен за Националния исторически музей.
Направените открития са голямо количество предмети от бита на хората, обхващащи почти всички археологически периоди от праисторията до средновековието по българските земи. Археолозите от Националния исторически музей проведоха теренни археологически изследвания на шестнадесет обекта. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на Националния исторически музей, Министерство на културата, средства от програма „Култура“ на Столична община и местните общини, и частни спомоществователи. Географският обхват на изследванията се разпростира от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина.
Археологическите обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
Изложбата, озаглавена „Древни находки. Нови открития.
Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е открита в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея от 15 декември и ще е достъпна за публиката до месец март 2023 г.
Изложби
15.12.2022 - 15.02.2023

"Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте" - изложба

РЦСИ „Топлоцентрала“ представя изложба, озаглавена по цитат на датския философ-екзистенциалист Сьорен Киркегор. Припознавайки се в теорията на непонятността на заобикалящия ни свят, норвежецът Ларс Нордби намира корените на визуалното изкуство в скандинавската философия, която отвежда човешкото съзнание през полюсните чувства на отричане, ярост и любов.
Груповата изложба, озаглавена "Пъхнете пръста си в почвата и помиришете къде сте", съдържа отделни творби, базирани на началната точка на монтаж на скеле.
Художниците са поканени да отговорят на това, което представлява скелето на реалността на тъканите и да включат фотография и цифрови изображения като разширен поглед към дефектите на анатомичните характеристики на човечеството. Какви преживявания ни обединяват? И какво ни разделя? Как се развива чувството ни за саморазвитие, както индивидуално, така и като общество? Каква роля играят разказът, умението и манипулацията във фотографския дискурс?
Скелето метафорично функционира като скелет на човешкото социално поведение, съдове, които тепърва ще се пълнят със съзнание и чувства на отричане, ярост и любов. Тъй както колелата на скелето са направени неподвижни, правейки мястото остаряло, как можем да се отделим от иронично отворената структура на живота?
В наше време изглежда, че основните въпроси на реалността се засенчват от това как се справяме с реалността.
Изложби
01.01.2022 - 28.02.2023

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София

Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.

Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.

Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

Изложби
01.01.2023 - 31.03.2023

Временна изложба „Метеорити"

Експозицията дава уникалната възможност за пръв път в България да се видят всички основни типове метеорити, включително метеорити от Луната и „Черната красавица“ от Марс.
Вход с музейни билети.
Изложби
08.12.2022 - 26.03.2023

ДЕТЕТО В ИЗКУСТВОТО НА СОЦИАЛИЗМА

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата включва около 90 живописни, графични и скулптурни произведения на български художници от фонда на Националната галерия. Сред авторите са Александър Жендов, Илия Бешков, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Петров, Йоан Левиев, Марко Бехар, Тодор Панайотов, Люба Паликарова, Янко Павлов и др. Простите човешки истини за любовта на майката, раждането на новия живот и надеждата за идните дни определят емоционалния градус на един обобщен детски образ, който без особени затруднения може да бъде „изваден“ от темпоралния и идеологически контекст, за да добие смисъла на метафора за света и духа на всяка епоха.
Детската тема в изкуството не остава извън идеологическия инструментариум и пропагандните функции на тоталитарните системи, какъвто и знак да стои пред техните фасади. Идеологемата е достатъчно силна, за да не бъде използвана. На детето са вменени роли, които то трябва да изпълнява. Типологията на образа се разкрива ясно: „детето-герой“ и „детето-жертва“ на войните и социалната несправедливост; детето едновременно като обект и субект на новата социална реалност. За период от близо петдесет години се създава значителен корпус от тематични произведения в живописта, скулптурата и графиката, както и в останалите области на българската художествена култура.
Най-последователно темата развива Александър Жендов. Той е и първият художник в България, който още през 1920-те прави децата на големия град свои главни герои. През 1960-те, 1970-те и 1980-те Георги Павлов – Павлето, Лиляна Русева, Кеазим Исинов, Сули Сеферов, Дария Василянска и др. поставят детския образ в центъра на своето творчество.
Изложби
16.12.2022 - 19.03.2023

ЖОРЖ ПАПАЗОВ – ОСВЕТИТЕЛЯТ

Куратор: д-р Мария Василева
Националната галерия представя художника Жорж Папазов, чийто творчески път го отвежда от Ямбол до Париж. Мащабната изложба отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата “Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988 в София.
Кураторът д-р Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България. Мария Василева отбелязва: „Жорж Папазов е типичен пример за универсалните движения от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са условност и изкуството е мощен обединяващ инструмент. Неговото творчество и днес свързва няколко държави и продължава многоезичния диалог за истинските ценности“.
Експозиционният дизайн на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут следва в седем зали на втория етаж в Двореца хронологично и тематично прочита на творчеството на художника в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция: „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).
Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957 на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.
Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта. От гледна точка на стила тези произведения представляват оригинален принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма. Дълбокият им символен характер предопределя използването на названието на серията за заглавие на изложбата.
Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видяни гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.
Изложби
02.02.2023 - 28.02.2023

Изложба "Ахимса: Ненасилието" в галерия "Райко Алексиев"

СБХ – зала „Райко Алексиев“
Изложбата представлява етап на естествено развитие и надграждане на изложбата „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), посветена на 150-годишнината от рождението на великата личност и световен лидер Махатма Ганди. На изложбата беше валидирана и пощенска марка с облика на Ганди, създадена от участващия в нея Стоян Дечев.
Настоящата изложба е инициирана от скулптора Емил Попов, художника Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Нейният тематичен фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането й. Организатори са Съюзът на българските художници и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия в София.
Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Поставен е акцент е върху ненасилието към деца посредством винил, отразяващ насилието над децата, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“
Именно в контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности, и като свързва миналото с настоящето, превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни...
Изложби
08.12.2022 - 12.02.2023

Изложба "Бруто – нето" на Румен Гашаров в Софийската градска художествена галерия

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров. Проследява промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение – до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката и най-вече на младите зрители тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.
За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.
Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.
В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения: „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.
Изложбата се организира със съдействието на семейство Румен и Таня Гашарови, Национална галерия, Национален дворец на културата, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, Регионален исторически музей – Видин, Регионален исторически музей – Кърджали, Регионален исторически музей – Монтана, Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас, Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград, Художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ – Ловеч, Художествена галерия – Русе, Художествена галерия – Силистра, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, частни колекции. Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“.
Екип на изложбата:
Куратори: Аделина Филева, Станислава Николова;
Асистент куратор: Ана Топалова;
Дизайн: Надежда Олег Ляхова
Изложби
04.11.2022 - 31.03.2023

Изложба ДУХЪТ НА ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

Национален исторически музей - зала 4
От 4 ноември 2022 г., в зала 4 на Националния исторически музей е открита изложбата "Духът на Паисиевата история“, посветена на 300 години от рождението Паисий Хилендарски и 260 години от създаването на „История славянобългарска“, с финансовата подкрепа на Министерство на културата. В изложбата на Националния исторически музей
са представени три оригинални книги от фонда на НИМ – Паисиевата белова от 80-те години на 18 в. – пълен и точен препис на Зографската чернова, Преписът на даскал Тодор Пирдопски от 20-те – 30-те год. на 19 в., съдържащ пълния текст на „История славянобългарска” и първото печатно издание на Паисиевата история, издадено през 1844 г. в Будим под името Царственик или История Болгарская от Христаки Павлович.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ е организирана в три модула. За най-малките посетители на музея е организиран интерактивен кът, където всеки може да се включи в създаването на нов препис на „История славянобългарска” като препише част от Паисиевия текст в специална, ръчно изработена книга. Всеки желаещ може да създаде оригинален надпис по шаблон или да научи повече по темата, забавлявайки се дигитално, като нареди тематични пъзели, тестове и загадки, и разгледа снимките на различни преписи и преправки. Около ръкописите, на светлинни пана са изведени едни от най-ярките и популярни цитати от „История славянобългарска”.
Изложбата разказва за атмосферата в Светогорските манастири по времето на създаването на „История славянобългарска”; за личността на Паисий Хилендарски и вдъхновението, което го движи; за съдържанието, стила и езика на Паисиевата История и за влиянието за нейния дух върху Паисиевите последователи и българските възрожденци. Музейният разказ завършва с темата за паметта за името и личността на Паисий Хилендарски и за значението на неговата творба в историята на следосвобожденска България.
Изложбата „Духът на Паисиевата история“ ще бъде достъпна за посетителите на музея до месец март 2023 г.
Изложби
30.01.2023 - 13.02.2023

Изложба „Извън квадрата„ – автор архитект Диана Петкова

Изложбата се организира с партньорството на Народно читалище „Средец“
Изложбата може да бъде разгледана от 30 януари до 13 февруари, от 9:00 - 17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен
Изложби
18.10.2022 - 12.02.2023

ЛИЛЯНА РУСЕВА (1932 – 2009) | Ретроспективна изложба

Името на Лиляна Русева е добре познато на онези, които са били участници или са следили развитието на изобразителното изкуство в България през втората половина на ХХ век. Творчеството на художничката категорично представлява значим дял сред водещите насоки и тенденции в неговия облик и характер. Настоящата експозиция, чийто повод е 90-годишнината от рождението на авторката, е възможност не само да се докоснем още веднъж до нейния свят в картини, акварели и рисунки, но и да ги осмислим и да ги съпреживеем в нова светлина, по-пълно и цялостно от гледна точка на несъмнения й принос в нашата художествена култура.
В света, който художничката изгражда, няма да се сблъскаме с конфликти и с противоречия, с екзистенциални драми или с егоцентрично себеразкриване на авторовия „Аз“, често срещано в света на съвременния артист. Няма да открием и признаците на форсираната и властна експресия, подчертаваща субективното начало. Точно обратно – етичната нагласа на Лиляна Русева предполага смаляване на себе си и тихо, ненатрапчиво благоговение пред енигмата на другия и “смелостта на художничката да защитава освободената интимност на женската личност” (Кирил Кръстев).
Чрез пейзажи, портрети, автопортрети, натюрморти, фигурални композиции и голи тела, е направен опит за обхващане на цялото жанровото и тематично разнообразие в живописта на Лиляна Русева. Включени са картини и рисунки от фонда на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Плевен, Габрово, Кюстендил, Пловдив, Русе, Варна, Ловеч, Сливен и Смолян, от наследниците и от частни колекционери. Изложбата е съпроводена от издание с текстове на проф. д-р Чавдар Попов и Иво Милев.
Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Куратор е Иво Милев, с асистент д-р Таня Станева.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Леда Старчева | Свързани корпуси

Къща-музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, започнала през 2019, представя различни визии и гледни точки на съвременни автори в едно пространство, изпълнено със спомени и свидетелства за интелектуалното и творческо присъствие на художничката и за духа на времето, в което е живяла.
Инспирирана от мястото, Леда Старчева подготвя изложбата „Свързани корпуси“. Потопена в идилията на малките улици по пътя от дома до ателието си, тя споделя: „Минавам край непроницаеми бетони – паметници на индустрията, която крепи света…Виждам отломките и стърчащите арматури…“.
В настоящата експозиция Леда Старчева включва изчистени и изразителни индустриални форми и конструкции. Тя анализира и изследва границите и целостта на обектите, като начинът й на работа се характеризира със структуриране на малки по мащаб модели, в които отделните елементи преминават в множество отчетливи фрагменти. Авторката търси взаимовръзката между обемите, частите и отделните сегменти, които свързва и поставя под различен ъгъл и ракурс. Прецизно подбраните и използвани от Леда Старчева материали допълват усещането за лекота, изящество и ефимерност.
Изложби
01.12.2022 - 31.03.2023

Най-големият леден парк на Балканите ICE PARK SOFIA отваря врати

Княжеската градина до Орлов мост
Най-големият леден парк на Балканите ще бъде открит утре, 1 декември в 17.30 ч. в центъра на София.
ICE PARK SOFIA е оформен в Княжеската градина до Орлов мост по подобие на този във Виена на площ от близо 4 декара, което е половин футболно игрище.
Двете големи площадки с многото разклонения и завои из алеите ще зарадват любителите на зимните спортове.
Пързалката ще разполага с 2000 чифта кънки, 50 тренажора за обучение на деца, 12 инструктори и непрекъснато медицинско обслужване. След 1 януари учениците от София организирано ще ползват безплатно часовете 10 до 11ч., иначе цената на посещение е 20 лева за една сесия от 2 часа, предвидени са намаления за многократно ползване, а кънките се наемат срещу 2 лв. Два огромни екрана, лед осветление и цветомузика ще превръщат парка в колоритна зимна фееерия във вечерните часове.
Работното време е всеки ден от 11.00 до 22.00 ч. с четири двучасови сесии на ден: 11.00–13.00 ч., 14.00–16.00 ч., 17.00–19.00 ч. и 20.00–22.00 ч. с едночасова почивка за почистване на леда.
Съоръжението може да работи при температури до плюс 18 градуса, то е изградено по инициатива „София – европейска столица на спорта“ по модела и с опита на водеща австрийска фирма в тази област.
Леденият парк е с Коледен базар, където каращите кънки или придружаващите ги могат да прекарат приятни минути в дните по празниците.
Предвидено е Леденият парк да работи до 1 март следващата година.
Спортни събития
24.01.2023 - 26.03.2023

ПРИКАЗНИЯТ СВЯТ НА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ

Квадрат 500, етаж 4 – ново крило на сградата
Художникът-илюстратор допълва текста на писателя и същевременно, подобно на вълшебник с четка, отваря врата към написаното, към въображението на читателите.
Сред тези вълшебници е и Любен Зидаров (1923 – 2023), който съвсем наскоро полетя към своите имагинерни светове, но остави след себе си многобройна галерия от образи, която на малки и големи даряват усмивка и топъл спомен за любими книги.
В музея илюстрацията, „излязла” извън книжното тяло, придобива живот на самостоятелно кавалетно произведение в своята ярка първична цветност. Селектираните десет илюстрации по известни произведения за деца и възрастни разкриват пред зрителя малка част от творчеството на Любен Зидаров – изключително отдаден на работата си, със задълбочено отношение и любов към това, на което се е посветил. Любопитството му към заобикалящата го действителност, неуморимото желание за работа и богатата фантазия се запечатват върху илюстрациите, които са естествено визуално продължение на текста в книгите и разкриват епохи, реално съществуващи и фантастични светове, градове, места и персонажи. Почти за всяко преиздаване на дадена книга Любен Зидаров доработва и доразвива своите рисунки, прави ги по-различни и по-живи. В продължение на седем десетилетия творческият почерк на художника претърпява развитие и достига до уникален и разпознаваем стил.
Д-р Таня Станева
Уредник в Националната галерия
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Представяне на изложба „Графика“ на Илиан Любенов

На 03.02.2023 г. ще бъде представена изложбата „Графика“ на художника Илиан Любенов. Събитието е с начален час 18:00, мястото е ОКИ „Надежда“.
Откриването й ще бъде съпроводено с музикална програма на Джаз формация „София“.
Вход свободен!
Изложби
03.02.2023 - 28.02.2023

Премиера на игралния филм "Шекспир като улично куче" на режисьора Валери Йорданов

Премиерата на втория пълнометражен филм на режисьора Валери Йорданов „Шекспир като улично куче“ е на 3 февруари. След успеха на „Кецове“, който беше отличен от Европейската филмова академия и бе българското предложение за „Оскар“ през 2012 г., Валери Йорданов отново е режисьор и сценарист на втория си филм.
„Шекспир като улично куче“ разказва историята на едно момче на седемнайсет години, притежаващо два големи таланта – актьорските умения и уличния бокс. Момчето обича и може да пише, обожава Шекспир и е „безкомпромисният шеф” и „гангстерът“ на своята улица. Пред него се изпречват два тежки въпроса: как и дали ще продължи по правилния път и с кой от "талантите" си може да спаси живота на най-близкия си човек.
„Шекспир като улично куче“ България, 90 мин.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев, Гергана Данданова, Меглена Харамламбова, Доротея Толева, Стефан Щерев, Любомир Нейков, Силвия Лулчева, Серафим Тодоров, Леард Докле и др.
„Шекспир като улично куче“ е реализиран с подкрепата на ИА “Национален Филмов център“ и Програма „МЕДИЯ“ на ЕС.
Музикално и танцово изкуство
27.10.2022 - 21.05.2023

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ представя временната експозиция „Сватбата“

Хронологичният обхват на разработената тема е краят на ХІХ – 80-те години на ХХ в.
„Сватбата“ е най-новата временна експозиция в Регионалния исторически музей –София. В тематично отношение са представени младоженческите двойки, подаръците за гостите, подаръците за младоженците, фотографии и документи от сватби през различните десетилетия.
Изнесени са подробности за традиционната и градската сватба между Освобождението на България (1878 г.) и 40-те год. на ХХ в. Представени са и изменящите се сватбени обреди и обичаи през следващата епоха, когато властва идеологията на социализма (1944 – 1989 г.). Българските сватбени традиции от края на XIX в. са резултат от дълбоко натрупване в исторически план.
Структурата на традиционната сватба е триделна и включва предсватбени, сватбени и следсватбени обичаи. Плавните промени в подготовката и отпразнуването на това събитие идват през началните десетилетия на ХХ в. Градът, притегателен център за нов тип живот, променя и сватбата. Тя е по-различна, разнообразна и личностно интерпретирана.
През втората половина на ХХ в. много от старите обичаи запазват преимуществено зрелищния си характер.
Преминаването от църковен към единствено законен граждански брак е сред белезите на променената епоха.
Явление е „комсомолската сватба“, когато част от празника е поднасянето на цветя и заставането в „почетен караул” пред някой от паметниците от периода за снимка.
В изложбата сватбените обреди, обичаи и ритуали са онагледени с експонати от фонда на Регионалния исторически музей – София и с притежания на колекционерите Радостин Китанов, Румен Манов и Любомир Юруков. Партньори на изложбата са: Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, Българската национална телевизия, Българската национална филмотека, Историческият музей – Чипровци.
Изложби
15.12.2022 - 05.03.2023

Топография на приятелството | Васка Емануилова и Кирил Петров

Изложбата „Топография на приятелството“ се отнася до приятелството и интереса на двамата художници към родния пейзаж и неговите характеристики. За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, „порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви“. А за Васка Емануилова това са скалистите възвишения на югозападния дял на Стара планина, където „пейзажът не се променя и винаги може да се рисува“. Експозицията съставя карта на приятелското и творческото общуване между големия живописец и скулпторката, а е и повод да се отбележи 125-годишнината от рождението на Кирил Петров.
Изложбата представя акварели на Васка Емануилова, които запечатват гледки от родния край и фигури, които изработва също по време на дългите си престои в Комщица, вземайки за модели местните жени, и 15 живописни произведения на Кирил Петров, лично притежание на Васка Емануилова, с които тя не се е разделяла. Тях бележитата скулпторка прибавя към голямото си дарение на Софийска община през 1985 г., което е основата на фонда на галерията, носеща днес нейното име. Повечето от тези живописни картини са създадени по време на пленери и приятелски срещи на Кирил Петров и Васка Емануилова в родното ѝ село Комщица.
Изложбата се осъществява с помощта на Държавна агенция „Архиви“, София, Държавен архив – Монтана, частни колекции.
Изложби
01.01.2023 - 30.08.2023

УМНИ МИНЕРАЛИ ЗА УМНИ ТЕЛЕФОНИ

В Деня на народните будители 1 ноември Националният музей „Земята и хората“ ще има удоволствието да представи нова временна изложба „Умни минерали за умни телефони“, посветена на Годината на минералогията.
Как се раждат смартфоните? Има ли връзка между добива на мед в Чили, САЩ и Китай с това да се свържете с близките си, които са на километри от вас? За да се чуете и видите с тях, просто включвате смартфона си.
Каква е ролята на минералите? Кои са десетте най-използвани материали в смартфона? Какви са наличните запаси от суровини? За колко време ще стигнат? Защо е важно рециклирането на стари телефони?
С отговори на тези въпроси и с много други неизвестни факти ще Ви запознае изложбата „Умни минерали за умни телефони“.
От 10 до 18 часа на 1 ноември специален гост ще бъде „Дънди Прешъс Метълс“, с чиято виртуална разходка ще можете да посетите подземния медно-златен рудник „Челопеч“ и да се запознаете с процеса на добив на ценните метали. Ще можете да отнесете и снимка за спомен от това преживяване.
Вход с музейни билети.
Изложби
15.12.2022 - 28.02.2023

„Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“

Временната експозиция разказва за високата образованост, многостранните интереси и дейности на интелектуалеца и твореца Драган Тенев. Представена е неговата биография, личният и професионалният му свят, семейството и домът му, интересите му като читател, създадените от него произведения, архивът му с радио-и телевизионни сценарии, публикации от периодичния печат, фотографии и др.
Акцент в експозицията е възстановката на домашното работно пространство на Драган Тенев. Десетилетия той се труди в своята дневна в апартамента си на ул. „Цар Иван Асен II“ 6 в столицата.
Изложени са части от обзавеждането, предмети на изкуството, декоративни елементи, облекло и аксесоари от личния гардероб. Те, подобно на реалната обстановка в дома, съжителстват с пишещата машина на Драган Тенев и изписаните през годините на нея страници.
В дигитален вариант са показани писма, поздравителни картички и адреси, изпращани на Драган Тенев по различни поводи. Засегната е ролята му на водещ чрез подбрани моменти от първото предаване от поредицата „Минаха години“, излъчвано по Българската национална телевизия.
Вещите, книгите и документите от дома на Драган Тенев постъпват в Музея със съдействието на район „Средец” на Столична община. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и българският фотограф Ивайло Сакелариев.
Изложбата „Драган Тенев (1919 – 1999 г.) – живот, подвластен на знанието и на хората“, откриваща се на 15 декември 2022 г. е достъпна за посещения в Регионалния исторически музей – София (пл. „Бански“ 1) до 28 февруари 2023 г.
Изложби
21.09.2022 - 19.02.2023

„Първите владетели на Европа“

БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА СА ЧАСТ ОТ ЕКСКЛУЗИВНА ПЪТУВАЩА ИЗЛОЖБА В АМЕРИКА
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде