Виж карта на събитията

Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
Националният военноисторически музей представя пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителят ще се „потопи“ в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
Проектът „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.

ПЕЙЗАЖИ
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

SOFIA OPEN 2022 ATP 250
Подробности - в сайта на БФ тенис.

Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

„ЕВРОПЕЙСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ“ 2022 - 22-во издание
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.
зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

"София Хартиен Арт Фест"
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

Изложба “Доспехите на тракийските воини”
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Галерия "Дечко Узунов" представя изложбата "Дора Кънчева. Моите пътища"
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

ПОСЛЕДНИЯТ ПЪРВИ
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

Райна Кабаиванска с майсторски клас и галаконцерт в зала "България"
Прослушването за Майсторския клас на Райна Кабаиванска ще се проведе на 6 септември, желаещите могат да кандидатстват до 3 септември.
Определяна като последната истинска дива от времето, в което изкуството се приемаше като духовен дар, а не стока, Райна Кабаиванска се доказа и като голям педагог. Досега в майсторските ѝ класове са се обучавали повече от 200 изпълнители от Европа, САЩ, Южна Америка, Австралия, Азия и Африка. Световноизвестни имена от съвременната оперна сцена – Андреа Каре, Вероника Симеони, Витория Йео, Киара Изотон, Мария Агреста, Мария Радоева, Прити Йенде, Селене Дзанети, Симон Лим, София Соловий, а също и младата надежда на българската оперна традиция Александрина Михайлова – са стипендианти на дарителския фонд на Маестра Кабаиванска в Нов български университет.
В края на юни в Рим Райна Кабаиванска получи наградата "Карлота Болонини" на тържествена церемония по случай 100 години от рождението на големия италиански режисьор Мауро Болонини, заснел "Травиата", "Веселата вдовица" и "Адриана Лекуврьор" с участието на Райна Кабаиванска и режисирал легендарната "Тоска" в Рим през 1991 година, в която оперната прима е на сцената с Лучано Павароти.
На 1 октомври, специално за филахрмоничното общество, ще бъде представен документалният филм "Школата Кабаиванска" (La Scuola Kabaivanska) с режисьор Найо Тицин, сценарист Петър Барбалов и продуцент д-р Георги Текев. Майсторският клас на Райна Кабаиванска и галаконцертът са част от Календара на културните събития на Столична община.

БОГ КРИШНА
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

Топология IV. Изложба на Иван Стойчев
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев

Природата на нещата. Изложба на Людмил Лазаров
Природата на нещата“ – художникът Людмил Лазаров използва това заглавие от книгата на Лукреций Кар за изложбата си, която съдържа серия портрети на български и световни поети и философи. Целта на подобна изложба е да събуди интерес както към конкретните личности, така и към техните идеи. В кризисния момент, който преживява обществото, тези автори могат да ни накарат да се замислим кои са истинските и кои – второстепенните неща, да разберем по-добре собствения си живот и мимолетността на желанията, които го ръководят.
Зрителят ще се срещне с Питагор, Сократ, Рембо, Дилън Томас и други в характерния за автора маниер на живописване от последните години – плътни, тежки пластове боя приближават образа до триизмерност.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Вътрешно спасение
В галерията на СБХ осем изкуствоведи и осем художници от различни области на визуалните изкуства, възпитаници на НХА, правят своя творчески дебют, обединени от темата „Вътрешно спасение“. Макар изборът й да бе провокиран от пандемията от Covid-19 и наложената принудителна социална изолация, младите творци ще представят своя личен поглед към света и към самите себе си, полемизирайки актуални общочовешки, морални и етични проблеми. Проектът e на Фондация „Поддържане на изкуството в България“ и се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Дебюти“, а конкретен повод за проекта дадоха два юбилея – 125 години от създаването на Рисувалното училище и 50 години от създаването на специалност „Изкуствознание“ в НХА.
Kуратори
Велина Таскова, Дона Георгиева, Георги Тодоров, Мария Кодинова, Марко Даниел, Надия Русева, София Рангелова, Тони Бояджиева
Художници
Виктория Антова, Елена Капелова, Иван Тодоров, Любослав Боянов, Любослава Николаева, Симеон Димитров – Соми, Ханко Седефчев, Яна Папазова

Изложба на Марин Нанов-Нане
Откриването на изложбата на Нане очаквайте на 7 септември (сряда), 18:30 ч., в галерията на ОКИ „Надежда“, където специално участие ще вземат музикантите от Джаз формация „София“.
Вход свободен!

Интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.

Изложба „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“ в СГХГ
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.

Фестивал на българската класика в двора на Софийския университет
От 26 до 30 септември в двора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за първи път ще се проведе Фестивал на българската класика. В пет последователни вечери публиката ще се срещне с пет спектакъла по емблематични текстове на Йордан Йовков, Гео Милев, Леда Милева и Иван Вазов. След представленията ще има открити дискусии върху предложените произведения – идеите, мотивите и посланията в тях и представянето им на сцената. Избраните заглавия са: „Албена“, „Последна радост“, „Септември“, „Гаврошовци и котета разбойници“ и „Дядо Йоцо гледа“. Режисьор на представленията е Николай Георгиев. Фестивалът на българската класика се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Култура“, Направление „Активни публики“. Фестивалът е насочен основно към ученици в гимназиална възраст, но добре дошли са и всички останали любители на театъра и българската литература.
Входът е свободен, а представленията са с начало в 19.30 ч.
Програма на фестивала:
26.09. – "Албена"
27.09. – "Последна радост"
28.09. – "Септември"
29.09. – "Гаврошовци"
30.09. – "Дядо Йоцо гледа"
Фестивалът на българската класика е първият по рода си театрален фестивал, който има за цел да внедри изкуството в образованието и да представи на учениците българската литература по интерактивен начин. Освен като участници в дискусиите след представленията, гимназистите ще имат възможност да се включат и в конкурс за рецензия-есе. Авторите на най-добрите текстове ще могат да участват безплатно в курса по Творческо писане, част от специалността "Авторски театър" на Софийския университет. Партньори на проекта са три училища в София и София-област: Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ“, 22. СОУ „Г. С. Раковски“ и 78. СУ „Христо Смирненски“.

Изложба „Етюд-и-те на София: Четирите годишни времена“
Изложба „Етюд-и-те на София: Четирите годишни времена“
На галерия на открито на Моста на влюбените от 15 септември ще бъде организирана изложба, посветена на София. В началото въпросителните са много, но отговорът е един – Хроника. Защо хроника? Защото имаше идея да покаже какво представлява София. Не какво си мислят за нея хората, а какво представлява в действителност. Този град има толкова много тайни, че не знаеш какво ще откриеш. Той се завърта около четирите сезона – годишните времена на столицата. А Градът, който расте, но не старее, има толкова много лица в себе си, че понякога те е страх какво ще откриеш. Сутрини и вечери, изгреви и залези – четири сезона се завъртат в танц, докато София живее всеки ден със случките, променящи я вече хилядолетия. Това е хроника на малките неща.

"Алея на славата"
По случай Деня на София – 17 септември, Международното триенале на сценичния плакат преобрази площад „Славейков“ в галерия на открито със забележителни образци на българското и световно плакатно изкуство
Публиката ще се срещне с прочути автори и техните творби – всички посветени на различни културни събития. Колекцията е специално подбрана от внушителния фонд на Международното триенале на сценичния плакат – София, чието десето издание ще бъде открито на 1 ноември. Проектът е част от Календара на културните събития на столицата. Замислен е като поредица от сменяеми изложби в откритото градско пространство, които да върнат плаката на неговото най-естествено място – улицата.
Мотото "Алея на славата" е игра на думи, подчертаваща не само, че изложените плакати са със световна слава и създателите им са сред най-влиятелните фигури в съвременния графичен дизайн, но и че плакатът е призван да прославя другите изкуства. В едно от най- емблематичните места на София, чрез специално създадено експозиционно решение от проф. Божидар Йонов, се появяват произведения, получили световни награди, посветени на прочути автори, творби и събития, белязали завинаги нашата и чуждестранна културната сцена.

Майстори на фотографията, издание ХІV | АНДРЕС СЕРАНО | ИЗТЕЗАНИЕ
Изложбата показва празните пространства на стаи за разпити, центрове за трансфер на емигранти, концентрационни лагери, наред с автентични инструменти за мъчение от прочути музейни колекции и реплики на такива, използвани като туристически атракции. Серано фотографира известни активисти срещу изтезанията, както и жертви, които охотно се съгласяват да разкажат своята история. За малко повече от месец в промишления град Мобурже, Югозападна Франция, Серано влиза в ролята на мъчител. Използвайки арт центъра The Foundry (Леярната) за своя „тъмна стаичка”, той фотографира над 40 доброволци в импровизирани пози, като използваните инструменти за мъчения са произведени на място от местните жители. С дейното участие на самите модели и под надзора на пенсиониран командос от френските специални части, са използвани различни техники за физически и психологични изтезания.
Визуалните препратки към граничните състояния на човешкото тяло и дух прави темата на изложбата изключително актуална в контекста на международната политическа ситуация и хуманитарна криза. Характерно за творчеството на Андрес Серано е непрестанното изследване на социалните проблеми и тяхното измерение в изкуството.
„Майстори на фотографията“ се организира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София за 2022 и се осъществява от фондация МУСИЗ в партньорство с Националната галерия и съдействието на Гранд Хотел София.

Изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал"
Юбилейна изложба „140 години застраховане в България“ в Галерия на открито в градина "Кристал" Експозицията може да бъде разгледана от 19 септември до 3 октомври 2022 г.
Изложбата се реализира от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) с подкрепата на Столична община и е посветена на юбилейните годишнини – 140 години застраховане в България и 30 години от създаването на АБЗ. Експозицията ще бъде официално открита на 19 септември в 14.00 ч. от г-н Константин Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на българските застрахователи.
Юбилейната изложба проследява динамичния път на застрахователната ни индустрия – от зараждането й в страната в края на XIX век до наши дни. В 28 богато илюстрирани табла са представени значимите етапи в развитието на застрахователната дейност у нас, като историческите факти са преплетени с интересни акценти и любопитни истории от българското застраховане.
Експозицията съдържа множество фотографии, публикации, архивни и нормативни документи, статистика и данни за приноса на индустрията за икономическото и общественото развитие.
Изложбата може да бъде разгледана в Галерия на открито в градина „Кристал“ от 19 септември до 3 октомври 2022 г. След това експозицията ще бъде достъпна в дигитален формат на сайта на Асоциацията на българските застрахователи.

Фотографска инсталация „Невидимите улици“ в Софийската градска художествена галерия
Фотографска инсталация на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович
20 септември – 23 октомври 2022 г.
Откриване: 20 септември (вторник), 18:00 ч.
„Създадохме въображаема културна карта на София, която преминава по “Улицата на писателите“, „Улицата на поетите“, „Улицата на артистите“, „Улицата на художниците“ „Улицата на музикантите“ и „Улицата на държавниците“. Всеки, който обича своя град, трябва да види тази фантастична инсталация в Софийската градска художествена галерия!“, коментира заместник-кметът Мирослав Боршош по повод откриващата се днес фотографска инсталация "Невидимите улици" на Лиляна Караджова и Димитър Стоянович.
Проектът "Невидимите улици" е реализиран с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. Шест тематични улици са организирани според призванията на бележити личности от Третата българска държава. Техните домове са откъснати от своя топографски контекст, урбанистичен план и архитектурен стил и са заснети като лични обиталища.
Улиците са „изградени“ от фронтално заснети фасади на къщи върху черно-бял 35 мм филм, а под тях тече непрекъсната линия от детайли. По тези пътища се движи текстът на Димитър Стоянович, който хвърля мост към заглавието на изложбата, вдъхновено от „Невидимите градове“ на Итало Калвино.
До 23 октомври можем да се разходим във фотографския лабиринт, показващ въображаема градска среда, следваща субективния човешки поглед по време на една разходка в София. Къщите витаят в града, създавайки много невидими връзки, които не съществуват във физическия свят.
Връзката между гражданското съзнание и историческата памет е постоянно обновяващ се жив обект на субективното възприятие. Координатите, които са индикирани в топографските карти в първата част на изложбата, са подменени с асоциации, следващи персоналния облик на сградите. Така лабиринтът се превръща в отражение на личния опит и емоционалната връзка на авторите с градската следа на бележитите столични личности.

Паметни спортни снимки от изложба в Галерия на открито на Моста на влюбените
На 20 септември в Галерия на открито на Моста на влюбените ще бъде открита специална изложба за всички влюбени в красотата на спорта и фотографията.
Изложбата, посветена на 10-годишнината на професионалната фотографска агенция LAP.BGу ще покаже някои от най-емблематичните фотографии за изминалите 10 години, присъстват и някои от големите фигури на спорта, създаващи паметни моменти за улавяне.
Идеята за създаването на спортна фотографска агенция LAP.BG се ражда на 17 септември 2012 г. С вяра, надежда и много любов в София трима фотографи – Любомир Асенов, Агнеса Асенова и Владимир Стоянов, раждат и реализират идеята. За 10 години са отразени над 12 000 събития. В архива на агенцията има близо половин милион снимки. Целта на фотографската агенция е да покрие всички спортни събития в България и клиентите да имат достъп до най-важните моменти в тях.

„Първите владетели на Европа“
Три български музея участват в първото мащабно сътрудничество между Америка и Югоизточна Европа.
Първата спирка на пътуващата изложба, част от проекта „Първите владетели на Европа“ по инициатива на Фийлд музея в Чикаго, е Институтът за изследване на древния свят в Ню Йорк, САЩ, където тя бе открита днес, 21 септември под надслов „Ритуал и памет: Древните Балкани и отвъд тях“.
Изложбата представя културни ценности от единадесет държави от Стария континент и ще бъде отворена за посетители до 19 февруари 2023 г. преди да отпътува за Чикаго. Проектът „Първите владетели на Европа“ е първото по рода си мащабно сътрудничество между Северна Америка и Югоизточна Европа, а в него централно място заемат три български музея.
В изложбата в Ню Йорк с част от своите най-ценни експонати се включват Националният исторически музей в София и Регионалният исторически музей в Русе, които ще запознаят американската публика с някои от най-енигматичните си съкровища.
През следващите две години по проекта ще бъдат реализирани поредица от изложби, които ще запознаят американската публика с археологически артефакти от региона простиращ се от Стара планина до Карпатския басейн. От Ню Йорк изложбата ще отпътува за Фийлд музея в Чикаго, където ще бъде изложена през месец март 2023 г. Директно за Чикаго ще отпътуват и част от златните находки от най-старото обработено златно съкровище в света, открито във Варненския халколитен некропол и датирано в периода между 4600 и 4200 г.пр.н.е., където към изложбата с впечатляващите български съкровища се присъединява Регионален исторически музей – Варна.
Oт септември 2022 до януари 2025 мащабният международен проект ще се реализира в три от най-престижните музейни институции в Северна Америка – Института за изучаване на Античният свят в Ню Йорк, Музеят Фийлд в Чикаго и Канадският музей за история в Гатино, Квебек и има за цел да разкрие историята за това как хората са придобили власт и влияние чрез натрупване на богатство и контролиране на търговията, технологиите, ритуалите и войната.

Есенният театрален фестивал „СОФИЯ МОНО Приказката продължава“ ще продължи на закрито
Есенното издание на театралния фестивал „СОФИЯ МОНО Приказката продължава“, което по традиция се провежда в парка на „Военна академия – Г.С.Раковски“, се мести на закрито – в зала „Тържествена“ на академията. От днес, 19.09.22 до края на месеца от 20:30 ч. остават моноспектаклите на Камен Донев, „Марин, Данчо и майка им“, „Ива е онлайн“ и „Хаос“.
БИЛЕТИ за спектаклите в програмата на „СОФИЯ МОНО Приказката продължава“ се продават в системата на Ticketportal.bg и още от: Билетна каса – НДК, зала „Арена Армеец“, книжарници Booktrading, Office1superstore, OMV. Цената за различните постановки е между 15 и 50 лв.
В дните на фестивала пред входа на Военна академия (бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“), където е и входът към залата, ще бъде отворена Мобилна билетна каса, която ще работи от 19:00 – до 21:00 ч.
Вижте оставащите спектакли от ПРОГРАМА на фестивала с линкове към билетите. Началният час на спектаклите е 20:30 часа:
19.09.2022 – „Bъзгледите на един учител зa народното творчество“ – https://bit.ly/3eHHHQ1
20.09.2022 – „МАРТИН, ДАНЧО И МАЙКА ИМ“ – https://bit.ly/3BxccRL
21.09.2022 – „Възгледите на един учител зa всеобщата просвета“ – https://bit.ly/3d43ilk
24.09.2022 – „Ива е онлайн!“ – https://bit.ly/3Bxk7i3 - отменен
29.09.2022 – „ХАОС“ – https://bit.ly/3B7FwwT
30.09.2022 – „Възгледите на един учител за силата на словото“ – https://bit.ly/3xfd8b9
Фестивалът се провежда с подкрепата на Столична община.

Скулптурната композиция „Водна паша“ на Павел Койчев e разположена в езерото на Южен парк
„Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. „Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
„Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
Идеята за поставянето на мащабната композиция „Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.

ЙОНА ТУКУСЕР | ГЛАД
Йона Тукусер е родена през 1986 в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.
В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923, 1932 – 1933 и 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.
„Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.

Информационен ден "Не на шега за употребата на райски газ"
Информационен ден "Не на шега за употребата на райски газ" ще се проведе на 27 септември от 12:00 до 18:00 часа на откритата сцена на ул. "Алабин" 39 в столицата.
Инициативата на Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София е във връзка със зачестилите случаи на употреба на райски газ и липсата на информираност сред родители, учители, медии и други заинтересовани страни относно ефектите и разпространението на това вещество.
По време на кампанията, която ще продължи в дългосрочен план в училищата, с които работи ПИЦ по ПН, ще бъдат разяснявани негативните ефекти от употребата на райски газ и други психоактивни вещества.
Ще се провеждат и безплатни консултации по темата.

"Литературни маршрути": "Светослав Минков – диаболистично, фантастично или реалистично"
"Светослав Минков – диаболистично, фантастично или реалистично"
Автор и водещ: Камелия Спасова
Събитието е със свободен достъп и без предварително записване.
„Литературни маршрути“ е проект на фондация „Прочети София“, който се реализира с подкрепата на Столична община в Календара на културните събития на София.
Разходката по следите на Светослав Минков ще започне от дома на писателя на ул. „Вишнева“ №16Б на 27 септември от 18.30 ч.

Фестивал CULTURAMA | Los Saxos del Averno
LOS SAXOS DEL AVERNO се раждат като стратосферен квартет от саксофони, който придружава рок групата Ginferno. Заедно те печелят наградата за „Най-добър албум на световната музика“ на „VI награди за независима музика 2014 г.“ и обикалят цяла Испания като една от групите, избрани в „Girando Por Salas“.
Фестивал CULTURAMA е част от Календара на културните събития на Столична община.
Билети за концертите от фестивал CULTURAMA могат да бъдат закупени на epaygo.bg, на касите на EasyPay и на място преди събитията.

Последна радост на Йордан Йовков - Фестивал на българската класика
От 26 до 30 септември в двора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за първи път ще се проведе Фестивал на българската класика. В пет последователни вечери публиката ще се срещне с пет спектакъла по емблематични текстове на Йордан Йовков, Гео Милев, Леда Милева и Иван Вазов. След представленията ще има открити дискусии върху предложените произведения – идеите, мотивите и посланията в тях и представянето им на сцената. Избраните заглавия са: „Албена“, „Последна радост“, „Септември“, „Гаврошовци и котета разбойници“ и „Дядо Йоцо гледа“. Режисьор на представленията е Николай Георгиев. Фестивалът на българската класика се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Култура“, Направление „Активни публики“. Фестивалът е насочен основно към ученици в гимназиална възраст, но добре дошли са и всички останали любители на театъра и българската литература.
Входът е свободен, а представленията са с начало в 19.30 ч.
Програма на фестивала:
26.09. – "Албена"
27.09. – "Последна радост"
28.09. – "Септември"
29.09. – "Гаврошовци"
30.09. – "Дядо Йоцо гледа"
Фестивалът на българската класика е първият по рода си театрален фестивал, който има за цел да внедри изкуството в образованието и да представи на учениците българската литература по интерактивен начин. Освен като участници в дискусиите след представленията, гимназистите ще имат възможност да се включат и в конкурс за рецензия-есе. Авторите на най-добрите текстове ще могат да участват безплатно в курса по Творческо писане, част от специалността "Авторски театър" на Софийския университет. Партньори на проекта са три училища в София и София-област: Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин Кирил Философ“, 22. СОУ „Г. С. Раковски“ и 78. СУ „Христо Смирненски“.

“СОФИЯ МОНО Приказката продължава” - "Юзър"
“СОФИЯ МОНО Приказката продължава”
Фестивалът се провежда с подкрепата на Столична община
Актуална информация за събитието следете тук.- https://www.facebook.com/TicketportalBG
Фестивалът се провежда с подкрепата на Столична община.