Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев

Галерия „Арте“
Природата на нещата“ – художникът Людмил Лазаров използва това заглавие от книгата на Лукреций Кар за изложбата си, която съдържа серия портрети на български и световни поети и философи. Целта на подобна изложба е да събуди интерес както към конкретните личности, така и към техните идеи. В кризисния момент, който преживява обществото, тези автори могат да ни накарат да се замислим кои са истинските и кои – второстепенните неща, да разберем по-добре собствения си живот и мимолетността на желанията, които го ръководят.
Зрителят ще се срещне с Питагор, Сократ, Рембо, Дилън Томас и други в характерния за автора маниер на живописване от последните години – плътни, тежки пластове боя приближават образа до триизмерност.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

„33 години – до къде“? (плакати-политическа сатира) и малка пластика от метал ще представи в ОКИ „Надежда“ приложникът-любител Марин Нанов-Нане.
Откриването на изложбата на Нане очаквайте на 7 септември (сряда), 18:30 ч., в галерията на ОКИ „Надежда“, където специално участие ще вземат музикантите от Джаз формация „София“.
Вход свободен!

в Галерия на открито в градина "Кристал"
„Много от лицата на града ни в една изложба с корици на въображаемо списание!“ – представя проекта The Sofianer заместник-кметът Мирослав Боршош. Изложбата в градина "Кристал" показва погледа на млади и утвърдени илюстратори и художници към София и софиянци. 28 избрани корици на списание The Sofianer (несъществуващо, но в духа на легендарното издание The New Yorker) могат да бъдат разгледани в Галерия на открито в градина "Кристал" до 19 септември.
Над 40 млади и утвърдени артисти приеха предизвикателството и се включиха със своя автентичен поглед към София. Журито връчи три равностойни награди – на Здравко Денев, Мариана Сърбова и Милена Миткова. Техните творби са реверанс към един от най-култовите герои на София – журналистът Любомир Милчев – Денди (1963 – 2022), поглед към оживения Южен парк с красива гледка към Витоша, както и носталгичен спомен за любимата на поколения софиянци пързалка "Слончето" в "Борисовата градина". Всички илюстрации могат да бъдат разгледани на сайта www.sofianer.com.

Регионален исторически музей - Варна гостува с любопитна интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ в Национален музей „ЗЕМЯТА И ХОРАТА“ от 13 септември до 11 ноември.
Изложбата представя малко известни факти от живота и дейността на братята Хермин и Карел Шкорпил.
"БРАТЯ ШКОРПИЛ - ПАЗИТЕЛИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ" е проект с новаторски характер, мобилна изложба с врата към виртуалния свят. Една съвременна, интерактивна модулна и преместваема експозиция с използването на добавена реалност и мобилни устройства. Експозиция, чиято цел е да представи по достъпен, динамичен и интересен начин, известни и по-малко известни факти и събития, свързани с живота и научната дейност на братя Шкорпил в България.
Структурата на изложбата е изградена от отделни модули, като всеки от тях е под формата на куб, изработен от лек, здрав и екологично чист материал. Модулите /кубове/ могат да бъдат поставяни в различни конфигурации.

Екипът на Софийска градска художествена галерия поставя началото на изложбения сезон с изследване на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в.
В изложбата могат да се видят събрани над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни.
Голяма част от творбите са създадени в периода 1919 – 1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художнички в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и не на последно място – активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства, които допълват представата за дейността на жените художници по отношение на текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.
Над 65 художнички са включени в експозицията, като някои от тях са известни и добре познати, между които Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много тепърва ще придобиват популярност и сред широката общественост.
Проектът е съвместен между Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА. Реализира се с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ (Програма за възстановяване и развитие на частни и културни организации), Програмата за научната и художественотворческа дейност на НХА за 2021 г. и 2022 г., „Аурубис България“ АД и частни лица.
В изложбата са включени произведения и архивни материали от: Аукционна къща „Енакор“, Българска народна банка, "Галерия Джуркови" – Пловдив, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Градска художествена галерия – Пловдив, Държавна агенция „Архиви“, Исторически музей – Панагюрище, Колекция галерия „Виктория“, Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална галерия, Национална художествена академия, Сбирка „Фицови“, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Съюз на българските художници, Художествена галерия „Васка Емануилова“ – София, Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, Художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия „Никола Маринов“ – Търговище, Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Централна библиотека на Българската академия на науките, частни колекции и архиви.