На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.

---

зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

галерията на общински културен институт Дом на културата „Средец“
От 26 август до 10 септември от 17.00 ч. до 20.30 ч. в галерията на общински културен институт Дом на културата „Средец“ ще се реализира ателие "Портал на въображението" с ментор художничката Гергана Владова.
Целта на заниманията е да бъдат подготвени творби за изложбата "Отвъд времената", която ще бъде представена на 10 септември от 11.00 ч. до 20.00 ч. в парка "Заимов" (при лоши метеорологични условия – в галерията на ОКИ ДК "Средец").
Ателието е подходящо за деца над 12-годишна възраст. Ще бъде отворено всеки ден, с изключение на неделя и понеделник. Входът е свободен.
За записвания и информация: 0884 776 161.

Изложбата представя 13 миниатюри и 6 скулптури от колекцията на Националната галерия.
Богът на закрилата, състраданието, нежността и любовта Кришна заема централно място в хиндуистката философия, теология и митология. В литературата, миниатюрата и скулптурата той е представян в разнообразни сюжети и роли, пресъздаващи знакови моменти от историите и вярванията за него.
Най-популярни са изображенията му като бебе, надарено с особени сили, държащо гърненце с масло; като малкото момче, танцуващо върху змията с много глави Калия; като седемгодишния Шринатхджи – с вдигната нагоре ръка, символизираща спасяването на поклонниците му от гибелна буря.
Героичните му битки редом до легендите, разгърнати в комбинация от различни по време и място моменти, дават материал за въображението на художниците.
Богато илюстрирани са любовните му приключения с пастирките, известни като гопи. В скулптурата е представян като свирещия на флейта Кришна, а в миниатюрата – в момент на игра или интимност с Радха, любимата сред всички гопи.
Изложбата е подготвена от Златка Димитрова и Александра Янева, уредници в Националната галерия.

70-годишнината на Буян Филчев и 40 години от присъединяването му към СБХ стават повод за юбилейната му изложба в зала 1А на Шипка 6. По характер сбирката от графики на автора е ретроспективна, но осен това съдържа над 50 нови непоказани творби.
Творчеството на Филчев се проявява в множество формални, технологични, функционални и видови направления (рисунка, печатна и компютърна графика, колаж, живопис, книжен дизайн), но заедно с това демонстрира впечатляваща цялостност, органичност и монолитност. За него процесът на рисуване е непосредствена вътрешна необходимост, спонтанен изказ на таланта, непреднамерена, естествена проява на виртуозното му художническо майсторство, описва стила му изкуствоведът Чавдар Попов.

Плетени картини
Предизвикателство е да обясняваш творческия процес при създаване на една картина, мисловните, естетическите и метафоричните идеи, реализирани на платното. Плетени и преплетени са моите картини, цветовете и повърхностите в тях – също. Трябва ли цветът да е на една повърхност?
Не, не е задължително. Той може да минава над себе си, да се завърта около себе си. Същото го прави нишката прежда, с която е оплетен пуловера за зимата. Преплетената цветна прежда и ритмично усукания цвят и ето – пред вас е топологията на „зимния пуловер“!
Минималистичната естетика на плетката на „зимния пуловер“, поставена в минималистичната среда на зимното бяло – бялото платно. Дали не са това парчета от тази съпоставена и хармонизирана топологична преплетеност? Преплетен цвят, със своята светлосянка повърхности – не гладки и не за око, невъоръжено поне с обикновен микроскоп.
Иван Стойчев

в Галерия на открито в градина "Кристал"
„Много от лицата на града ни в една изложба с корици на въображаемо списание!“ – представя проекта The Sofianer заместник-кметът Мирослав Боршош. Изложбата в градина "Кристал" показва погледа на млади и утвърдени илюстратори и художници към София и софиянци. 28 избрани корици на списание The Sofianer (несъществуващо, но в духа на легендарното издание The New Yorker) могат да бъдат разгледани в Галерия на открито в градина "Кристал" до 19 септември.
Над 40 млади и утвърдени артисти приеха предизвикателството и се включиха със своя автентичен поглед към София. Журито връчи три равностойни награди – на Здравко Денев, Мариана Сърбова и Милена Миткова. Техните творби са реверанс към един от най-култовите герои на София – журналистът Любомир Милчев – Денди (1963 – 2022), поглед към оживения Южен парк с красива гледка към Витоша, както и носталгичен спомен за любимата на поколения софиянци пързалка "Слончето" в "Борисовата градина". Всички илюстрации могат да бъдат разгледани на сайта www.sofianer.com.

пред Националния стадион „Васил Левски"
На 6 септември, вторник, в Деня на Съединението, за осма поредна година софийските улици ще бъдат огласени от участниците в едно емблематично бягане, което символизира отборния дух и взаимопомощ.
„София Екиден маратон“ е щафетно състезание. Неговата история тръгва от Япония през 1917 г., когато надпреварата се провежда в продължение на три дни между старата японска столица Киото и модерна столица Токио, на дистанция от 508 km по повод годишнината от преместването на столицата в Токио. На японски език „екиден“ е комбинация от думите „пункт“ и „предаване“. Стартът и финалът на "Маратона" в София ще бъдат пред Националния стадион „Васил Левски". Състезанието е отборно и щафетно, като всеки тим се състои от 6 участника в 6 категории, които пробягват класическото разстояние от 42,195 км по постове, както следва: 3 х 5 км, 2 х 10 км и 1 х 7,195 км. Организатор е Спортен клуб „София в Европа“ със съдействието на Фондация „София – европейска столица на спорта“ и под патронажа на японския посланик в България. Стартът на маратона ще бъде точно в 9:00 ч., а награждаването – около 13:00 ч. В деня на състезанието ще има временни ограничения на движението по маршрута в част от бул. „Евлоги Георгиев“.
До момента заявки за участие са подали 70 отбора, а състезанието е валидно за държавно първенство на военните клубове в щафетен маратон. Отборите са събрани в 6 групи, награди са предвидени във всяка една от тях.
Състезанието е с аматьорски характер и свободно за всеки желаещ. Всичко за "София Екиден Маратон", карта на трасето и начин на регистрация можете да видите на https://sofiaekidenmarathon.com/

в парка пред Националния дворец на културата (НДК)
Рекорден брой издателства и нови заглавия ще видим в „Алея на книгата“ в столицата тази година. В седмицата от 5 до 11 септември в парка пред Националния дворец на културата (НДК) и в пешеходната зона на бул.„Витоша“ от бул. „Патриарг Евтимий“ до ул.„Кърниградска“ ще бъдат представени хиляди нови и редки книги, специализирана и детска литература на 122 родни издателства, разположени в 52 шатри.
Мащабното литературно събитие се организира от Асоциация „Българска книга“ (АБК) в рамките на #КаузаГРАМОТНОСТ, която стартира в началото на годината с „Походът на книгите“. Целта на АБК е честите срещи на читателите с книгите да повишат интереса към четенето и функционалната грамотност.
Официалното откриване на "Алея на книгата" е на 5 септември (понеделник) от 17:00 часа на сцената на Литературния кът пред НДК. Работното време на изложението ще бъде всеки ден от 10:00 до 20:00 часа.
Литературният кът на Алеята ще бъде сцена на културната програма със свободен достъп, включваща премиери на книги, срещи с автори, издатели и преводачи, събития за деца и забавни ателиета.
"Алея на книгата" е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2022 г.

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски” №81
Столична община организира тържествено отбелязване на 137-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Церемонията ще се състои на 6 септември (вторник) от 11.30 ч. пред Мавзолея-костница на княз Александър І Батенберг на бул. „Васил Левски” №81.
В програмата за празничното честване ще участват Националната гвардейска част, вокален квартет „Светоглас“, актрисата Василка Сугарева.
Слово ще произнесе професор Кирил Топалов.

зад музей „Земята и хората“
ИГРА ЗА ДВАМА е комедия за разминаванията и недоразуменията в отношенията между мъжете и жените.
Актьорите Стефани Ивайло и Александър Кадиев влизат в 16 различни роли на хора от нашето съвремие – телевизионни водещи, плеймейтки, фолкпевици, търговци, интелектуалци, астролози, патриоти…
Авторът Иво Сиромахов разказва с ирония и усмивка историите на няколко двойки, които изпадат в абсурдни ситуации, търсейки любов, разбиране, пари или известност.
В ИГРА ЗА ДВАМА зрителите ще надникнат в кухнята на театъра, за да видят как се подготвя едно представление. Пред погледа на публиката актьорите влизат от една роля в друга, сменят различни образи, въвеждат ни в процеса на създаване на спектакъла.Защото животът е игра, в която всички ние участваме. Важното е да го правим с усмивка.
ИГРА ЗА ДВАМА
С участието на:
Стефани Ивайло
Александър Кадиев
Автор – Иво Сиромахов
Режисьор – Златомир Молдовански
Сценограф – Ивелина Минева
Музикално оформление – Стефан Здравески

парк „Врана“ Между 1 и 8 септември парк „Врана“ ще бъде преобразен от артистичните светлинни инсталации от второто издание на SOFIA LIGHTS (www.sofialights.com), част от проекта Urban Creatures. Тази година посетителите ще могат да се потопят в три нови инсталации – „Мегалит“, „Присъствие“ и „Светулки“. А поради огромния интерес към инсталацията „Невидимите нишки“ от първото издание на SOFIA LIGHTS, тя ще бъде показана за втори път.
SOFIA LIGHTS `2022 е част от Календара на културните събития на Столична община.
Началният час на събитието във вечерите от 1 до 8 септември ще бъде 21.00 часа. Последните посетители ще могат да влязат до 00.00 ч., а инсталациите ще загасват в 00.30 ч. Инсталациите нямат начало и край, няма сценарий, който да се следва и съответно за посетителите няма необходимост да пристигат точно в 21.00 ч., а могат да планират своето посещение до 00.00 ч. Всеки ще може да се разходи в нощния парк със своето темпо и да открие магията по своя начин.
Столична община осигурява за автобус №505 по маршрута "Орлов мост" – парк "Врана" с три междинни спирки – хотел „Плиска“, УМБАЛ „Св. Анна“, Метростанция "Цариградско шосе". Графикът може да бъде видян на www.sofialights.com. Тези, които ще предпочетат да използват личните си автомобили, ще могат да паркират по протежение на бул. "Цариградско шосе" в указаните за целта зони.
Организаторите напомнят, че е препоръчително посетителите да са подходящо облечени за вечерна разходка в парка с удобни затворени обувки, връхна дреха и по желание да предвидят репелент срещу насекоми.
Билети за събитието се продават онлайн на www.epaygo.bg/1826686089 и на касите на EasyPay.