На 28 януари от 16 часа в Националния музей „Земята и хората“ се открива временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.
Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана в постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.
Изложбата е по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) към Европейския съюз по Програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (споразумение за безвъзмездна помощ № 681818).
Може да разгледате изложбата „Раждането на Луната – геоложка история“, всеки работен ден между 10:00 и 18:00 часа от 28 януари до 7 септември.

Къщата музей Вера Недкова
Програмата „В дома на Вера Недкова“, стартирала през 2019, продължава представянето на съвременни автори в дома на художничката, изпълнен със спомени и свидетелства за нейното интелектуално и творческо присъствие и за духа на времето, в което е живяла.
Фокус в настоящата изложба е един от най-популярните жанрове в живописта – пейзажът. Представени са произведения на Вера Недкова от колекцията на Националната галерия, създадени през 1960-те и 1970-те и платна на Калия Калъчева.
В творчеството на Вера Недкова от този период се възвръщат познатите от по-ранни години жизненост и цветност, но с ново усещане за плътност и наситеност. Емоционалното въздействие и внушение на пейзажите от Сибиу, Малта, Родопите, Созопол се отличават със сила и мощ на конструкцията, пластическо изграждане на формите и не на последно място – с експресивност на колорита. Картините на Калия Калъчева са синтез от абстрактна образност и изчистени, ясни пространства и модули, като пейзажът напуска контурите на натурата. Художничката изгражда необичайни плоскости и цветни повърхности посредством релефни мазки и златни и сребърни отблясъци.
Автори с различни творчески търсения, стил и похвати, Вера Недкова (1906 – 1996) и Калия Калъчева (р. 1986) си кореспондират по необичаен начин в търсене на различни гледни точки за комуникация и възприемане на съвременното изкуство.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата

Националният археологически музей представя изложбата БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021. Тя може да бъде посетена в Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г. БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2021 представя открития и проучвания от изминалия археологически сезон.
Експонатите илюстрират развитието на културите в днешните български земи от палеолита (над 100 000 години преди наше време) до Средновековието.
Изложбата може да бъде посетена в Централна зала на Националния археологически музей от 16 февруари до 18 септември 2022 г.
Билетна каса на Национален археологически с музей: тел: 02 988 24 06.
Изображение: ФБ на Национален археологически институт с музей – БАН

Избрани дарени колекции във фонда на СГХГ Изложба от проекта „Другото око“
СГХГ Проектът на СГХГ „Другото око“ представя периодично експозиции по идея и подбор на външни куратори не-изкуствоведи, да работят с творбите от фондовете на галерията и да създадат своя посока на размисъл в изкуството. По покана на галерията куратор на настоящата изложба е Георги Войнов – икономист и дългогодишен колекционер на съвременно изкуство. Георги Войнов обръща поглед от една страна към дарителството, а от друга към реалността и мистиката в произведенията на конкретни творци в областта на графиката и скулптурата.
Изложбата представя четирима големи български графици и техният поглед към света. Общото което свързва различните по тема и материал творби (печатна графика и скулптура), представени в настоящата изложба, е че всички те са влезли в колекциите на Софийска градска художествена галерия като дарения. В изложбата са включени 82 графики и 15 малки пластики - дело на творци от различни поколения, с различна естетика, житейска философия и стил на изразяване. Експозицията е съставена от работи, подбрани от самите автори измежду собствените им произведения и дарени в графичния и скулптурния фонд на СГХГ, както и творби, дарени на галерията от наследниците на известни наши художници.

Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.

С подкрепата на Столична община.
Съорганизатор - Министерство на културата на Р.България.

---

зала "България", зала НМА, Vivacom Art Hall - Оборище 5
Двадесет и второто издание на „Европейски музикален фестивал“ ще се проведе в София от 19 април до 11 ноември 2022 г. Програмата презентира събития с класическа музика - симфонични и камерни концерти, фадо музика, танцово събитие с български фолклор и дигитални прояви. Във форума ще гостуват артисти от Великобритания, Чехия, Португалия, Полша и др. Програмата обхваща широк спектър от музикални стилове, в които всеки може да открие своето събитие.
„Европейски музикален фестивал” е един от най-значимите музикални фестивали на столицата от последните две десетилетия. Той се организира от агенция „Кантус Фирмус“ с подкрепата на Столичната община и с партньорството на Министерството на Културата на Р. България и Национален фонд „Култура“. През годините в него са участвали ярки имена от световните музикални сцени като Джошуа Бел, Максим Венгеров, Найджъл Кенеди, Миша Майски, Пинкас Цукерман, ансамбъл „Кремерата Балтика”, „Цукерман чембър плейърс”, Камерен оркестър „Концертгебау”, Academy of St Martin in the Fields, Симфоничен оркестър на Москва „Руска филхармония“ и др. През 2015 година фестивалът получи Наградата на Столичната община в област „Музика“ за ярки постижения в областта на културата. През април 2019 г. фестивалът бе отличен за трети път със сертификат за качество от платформата „Европа за фестивалите. Фестивалите за Европа“ на Европейската фестивална асоциация.

От 3 май до 30 ноември "София Хартиен Арт Фест" ще представи най-доброто от хартиеното изкуство. 12-ото издание на фестивала е под надслов „Нови хоризонти“. Проектът на фондация "Аматерас" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Програмата е с хибридно съдържание – реално и виртуално, включващо изложби, онлайн дискусия, уъркшопове, онлайн лектория, състезание за юноши, представяне на книга, прожекция на документален филм и пътуващи експозиции. 13-те изложби ще представят няколко важни раздела – Биенале за хартиено изкуство, ретроспекция на АМАТЕРАС годишен конкурс/ изложба за хартиено изкуство, самостоятелни изложби на наградени автори, двустранни и виртуални изложби.
Фестивалът остава верен на почитта си към красивото и екологично изкуство, което е негова отличителна характеристика, но навлиза и в сериозен дебат за новите технологии, които го надграждат и му дават по-широк обхват на взаимодействие с различните публики.
Акценти в програмата: "АРТ КНИГА" в Регионален исторически музей - София (РИМ-София); Международен конкурс "Аматерас" и "Градски структури" на Естер Борнемиса – НДК; Биенале за хартиено изкуство – Триъгълна кула на Сердика, РИМ-София, Галерия Сан Стефано; "Японско хартиено изкуство" – Галерия "МАЗДА", Галерия "Финес"; "Обектът" – виртуален проект; самостоятелен проект в галерия "Контраст" на Валентин Бакърджиев; Изложба "Щрайх" в Градската галерия на Созопол и в две локации в Брюксел; дискусия за "Динамиката в изкуството"; лектория; работилници; представяне на книга за съвременната скулптура и др.

зала БИАД
На 3 май от 19.00 часа в зала БИАД започва първото издание на „Фестивал на лауреатите“, организиран с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.
Любителите на класическата музика ще имат възможност да се насладят на уменията на едни от най-добрите музиканти, спечелили награди от престижни международни конкурси – Моника Зашева (мецосопран), Якуб Кушлик (пиано),Георги Димитров (китара), Гергана Георгиева (сопран), Виктор Теодосиев (валдхорна), Мартина Табакова (пиано), Зорница Иларионова (цигулка), Йоана Русева (цигулка), Йоана Сохацка (пиано) и Емануил Иванов (пиано).
Началото е с концерт на Моника Зашева (мецосопран), носителка на втора награда от конкурса за оперни певци „Гена Димитрова“. Ще звучат арии и песни от Волфганг Амадеус Моцарт, Йоханес Брамс, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Фриц Крайслер, Оторино Респиги, Панчо Владигеров и Иван Маринов. На рояла ще бъде изтъкната ни пианистка Галина Апостолова.
Програма на фестивала:
3 май – Концерт на Моника Зашева (мецосопран). С участието на Галина Апостолова (пиано)
11 май – Концерт на Якуб Кушлик (Полша, пиано);
16 май – Концерт на Георги Димитров-Жожо (китара);
18 май – Концерт на Гергана Георгиева (сопран). С участието на Зорница Гетова (пиано);
19 май – Концерт на Виктор Теодосиев (валдхорна);
20 май – Концерт на Мартина Табакова (пиано) и Зорница Иларионова (цигулка);
26 май – Концерт на Йоана Русева (цигулка);
7 септември – Концерт на Емануил Иванов (пиано).

Националният археологически музей представя изложбата „Доспехите на тракийските воини”.
Изложбата в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН) „Доспехите на тракийските воини” е част от научен проект на НАИМ при БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“ с участието на 21 музея от България и 2 музея от Румъния.
Тя представя над 120 експоната, показващи богатството, многообразието и майсторството при изработването на едни от най-интересните предмети на тракийското въоръжение. Тя ще покаже и гробни комплекси с пълно въоръжение на тракийски воини. Предметите носят информация за военното дело на траките и за погребалните обреди на техния аристократичен елит, като демонстрира технологичното и ювелирно майсторство, отразява вярванията, митологичните представи и естетическите възприятия и предпочитания на тракийското общество. Най-интересни сред тях са ризницата, шлемът и махайра от Златиница, средата на ІV в. пр.Хр.; шлемът и бронята от Руец, първа четвърт на V в. пр.Хр.; нагръдникът от Мезек, последна третина на IV в. пр.Хр.; мечът с ножница от Голяма Косматка, краят на ІV – началото на ІІІ в. пр.Хр.
Изложбата ще бъде отворена за посетители от 21 април до 30 ноември 2022 г. в зала „Трезор“ на НАИМ на пл. Атанас Буров № 1.
„Доспехите на тракийските воини” е продукт на съвместна инициатива на СУ „Св. Кл. Охридски“ и НАИМ при БАН за комплексно изследване на тракийското защитно въоръжение с цел анализ и оценка на развитието на военното дело в Древна Тракия.
Изображение: ФБ на НАИМ

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Квадрат 500 представя внушителния, драматичен и енигматичен образ на класика на българското изкуство Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960) в серия от автопортрети, живописни, графични и скулптурни портрети от неговите съвременници Васил Стоилов, Стоян Венев, Борис Георгиев, Иван Мърквичка, Асен Василиев, Борис Колев, Андрей Николов, Иван Лазаров и др., документални снимкови и филмови материали, някои от които се показват за пръв път пред публика. Събрани на едно място, автопортретите на Майстора биха представлявали психограма на тази прикрита и болезнена душа. Те бележат, по думите на Васил Стоилов, “стълбите, по които се е изкачвал и от които неведнъж се е сгромолясвал“.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Националната галерия.
Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

Под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България
Изложбата в Двореца поставя творчеството на Майстора в контекста на художниците и идеите на неформалното движение „Родно изкуство“ от 1920-те и 1930-те години, което, според Кирил Кръстев, “със своята метафорична поетика и декоративна естетика се отделя като един от най-самобитните, оригинални, интересни и привлекателни периоди и фази в изобразителното ни изкуство”. Чрез паралели, съпоставки, подчертаване на общи идеи и силни индивидуалности, картините на Майстора намират своето място сред творбите на Иван Милев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Иван Пенков, Васил Стоилов, Иван Лазаров и др. Така се очертават жалоните на едно от най-мощните движения в българската култура от първата половина на ХХ век, в основата на което е творчеството и личността на Владимир Димитров – Майстора.
Куратор на изложбите е Иво Милев, с асистент-куратор д-р Таня Станева и с активното съдействие на Лабораторията по консервация и реставрация и техническия екип на Нац
алната галерия. Изложбите се осъществяват с целевата финансова подкрепа на Министерството на културата.

120 години от рождението на художника
Галерия „Васка Емануилова“.
Тази година се навършват 120 години от рождението на изключителния български скулптор Любомир Далчев. По този повод Софийска градска художествена галерия ще представи две изложби: в залите си и във филиала – галерия „Васка Емануилова“. Експозициите в различните пространства дават възможност за среща с различни аспекти от многообразното му творчество.
В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места. Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия.
Изложбата се организира в партньорство с Държавна агенция архиви и със съдействието на Национална галерия, Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Къща музей „Панчо Владигеров“, Исторически музей – Панагюрище, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, Художествена галерия – Стара Загора, Градска художествена галерия „Илия Бешков“ – Плевен, Художествена галерия „Иван Фунев“ – Враца и частни колекционери.
Изданието се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

На 13 юни (понеделник) в София стартира първият актьорски уъркшоп на световноизвестния „Институт по театър и кино Лий Страсбърг“. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Столична община - Програма „Култура“. 16-те избрани участници ще имат възможност да се запознаят с безценната методология на гуруто на актьорското майсторство Лий Страсбърг, дала на света едни от най-великите актьори живели някога. Някои от най-известните ученици на “Метода’’ на Страсбърг са: Ал Пачино, Мерилин Монро, Джеймс Дийн, Робърт Де Ниро, Анджелина Джоли, Скарлет Йохансон, Лейди Гага и много други.
Образователното събитие ще трае пет седмици и ще се проведе в Международното висше бизнес училище. За уъркшопа специално от Лос Анджелис в София пристигна Пол Ръш, преподавател от института и член на престижното „Студио на актьори’’ (The Actors Studio). В момента Ръш подготвя театралната премиера на новата пиеса на носителя на „Оскар“ Джон Патрик Шенли.
През финалната пета седмица Дейвид Страбърг, син на Лий Страсбърг и настоящ директор на института, ще проведе онлайн мастър клас със селектираните участници. Актьорите ще имат възможност да преминат и през специален онлайн мастър клас с Томас Съливан – един от най-значимите кастинг директори на Холивуд, който прави кастинга на спечелилия „Оскар“ филм „Зелената книга“’.
Зад актьорския курс на Лий Страсбърг в България като партньори застават Международното висше бизнес училище , bTV Медиа Груп, Съюзът на артистите в България, списание L’Europeo и фондация ’I Can Too.
https://www.themethodworkshop.com/?fbclid=IwAR28jkuVWhOKMiVvQtCq6HxirbCw1ulaVCMzewvDqTZInT_ce-PnD2GDiyA

“Триъгълна кула на Сердика” (бул."Княгиня Мария Луиза" №16)
Първа самостоятелна изложба на Faunagraphic - Сара Йейтс в България16 юни - 31 юли 2022
Изложбена зала “Триъгълна кула на Сердика” (бул. "Княгиня Мария Луиза" №16) - филиал на Регионален исторически музей - София
Faunagraphic - Сара Йейтс е родена 1987 г. в Блекбърн, Англия. Нейни графити има в Англия, САЩ, Белгия, България, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Румъния и др. Тя е автор на графити на различни места в София, сред които 41. ОУ „Св. Патриарх Евтимий” и др. Сара Йейтс открива вдъхновение в дивата природа и историята на България. През 2020 г. художничката участва с една живописна картина в изложбата "Дивата София", организирана от Регионален исторически музей - София в същата изложбена зала.

различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.
Стартира Програма „Ваканция“ на Столична община.
Зам.-кметът на София Мирослав Боршош заяви: „Осигуряваме възможности за спорт със свободен достъп за децата и младите хора на София, през лятото.”
Програма „Ваканция“ 2022 предлага вход свободен за деца и младежи от 6 до 29 г., на над 20 обекта в различни точки на столицата (терени, зали за спорт, музеи и др.). В Програмата са включени 14 вида спорт, водени от професионални треньори.
От 20 юни до 31 юли, участниците ще имат възможност да тренират баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, бадминтон, тенис на маса, тъч ръгби, летящ диск, народна топка, хандбал, плуване, брейк, BMX, лечебна изправителна гимнастика.
За любителите на разходките сред природата са организирани туристически походи с разнообразни маршрути.
Младите хора на София ще имат безвъзмезден достъп до музеи. Пилотно за 2022, в инициативата са включени и открити уроци по суинг.
Програма „Ваканция“ се организира от Столична община, в партньорство с Център за подкрепа на личностното развитие – Спортна школа „София“, „Спортна София – 2000“ ЕАД, Национални федерации, спортни клубове и Регионален исторически музей – София.
Пълната Програма е тук - https://www.sofia.bg/en/municipal-program-vacation

Регионален исторически музей – София ще представи изложбата "Исторически паркове и градини на София".
Изложбата „Исторически паркове и градини на София“ е създадена от архитекти в чест на първите паркостроители на София. След Освобождението на България през 1878 г. ги наричат „градинари“. Това са чуждестранни специалисти, поканени от княз Фердинанд I, които имат голям опит в градинското и парково изкуство на европейските градове. Между тях са озеленители и лесовъди: Даниел Неф, Юлиус Милде, Карл Бетц, Люсиен Шевалис, Жул Лошо, Карел Неф, Антон Крауз, Йохан Келелер, Емил Аман.
Столицата ни дължи най-много на един от тях – французина Йосиф Фрай, който е на длъжност „градски градинар“ от 1906 до 1933 г. В озеленяването на София той достига високи върхове в градинско-парковото изкуство. След началото на ХХ в. към дело на чужденците се включват и български учени – Илия Тодоров, Георги Духтев и др.
Изложбата е документална и в нейното създаване са ползвани материали от архивите на Регионалния исторически музей – София: фотоархив, архив пощенски картички и архив за недвижимо културно наследство. Новост в представянето на историческите паркове и градини е фотографското документиране с дрон през 2022 г. Изложбата се придружава от презентация на базата на видео заснемане с дрон.
Всички представени паркове, градини и исторически озеленявания са със статут на недвижими културни ценности на градинското и парково изкуство и са защитени по смисъла на Закона за културното наследство. Те са създадени в периода 1878 – 1939 г. и формират зелената система на София – основно в централната ѝ градска част.

Програма „Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място.
Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

„Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана"
„София – европейска столица на спорта“, Природен парк "Витоша" и Столична община представя фотоизложбата „Витоша – планината, която дава живот“. 28 фотографии показват в детайли планината, която е и символ на столицата София, на туризма в България, на активния дух и характер на модерните българи. Наред с красотите и богатствата, поредното издание акцентира и върху възможностите за спорт и туризъм, които предоставя Витоша.
„Част от авторите на фотографиите разказаха за тяхната мотивация и любов към планината, която "не спира да дава живот".
Изложбата съдържа 28 фотоса с автори Иван Зарков, София Георгиева, Юлия Михайлова, Йордан Дамянов, Никола Дойкин, Добрин Керестелиев, Ема Паунова, Николай Кръстев и Тодор Шабански. Всички те показват колко неподозирани красоти и възможности за спорт притежава любимата ни планина Витоша. Голяма част от снимките са от събития и активности на „София – европейска столица на спорта“, чиято програма включва ежегодно над 20 фестивала и надпревари във и около планината.
Нито една снимка или текст обаче не може да се сравни с това да се усети миризмата на гората, на кристално чистия въздух, спокойствето на планиските потоци или предизвикателствата на отвесните скали. Посланието на изложбата е да бъдем повече време в планината, да я обичаме и пазим, като оставяме в нея само това, на което искаме да се радват следващите поколения.
Фотографиите ще бъдат изложени до 24 юли в „Галерия на открито“ НДК, до Кино "Кабана" – това е в градинката пред НДК до паметника с лъвчето при алеята на входа откъм "Кравай".

на откритата сцена до езерото Панчарево
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка"
„За трета поредна година в Летния календар на културните събития на столицата поднасяме на почитателите на операта и балета незабравими емоции на откритата сцена до езерото Панчарево. Фестивалът „Музи на водата“ ще представи на фона на красивия градски декор най-доброто от репертоара на Софийската опера и балет, както и две премиери. А спектаклите за деца от Програмата „Опера в парка“ вече очакват най-малките на сцената в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ – каза заместник-кметът по повод началото на Летния фестивал.
На 8 юли "Музи на водата" се открива с премиерата на "Летящият холандец" – най-романтичната опера на Рихард Вагнер. Операта ще се играе и на 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли. В репертоара на фестивала влизат още оперите "Жената от езерото" от Джоакино Росини – на 28, 29 и 30 юли; "Пепеляшка" от Джоакино Росини – на 31 юли; "Кармен" от Жорж Бизе – на 11 и 13 август; "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини – на 12 август; "Евгений Онегин" от Пьотър Чайковски – на 14 август.
В програмата са и балетите "Сън в лятна нощ"от Феликс Менделсон Бартолди (Премиера) – на 21, 22, 23 и 24 юли; "Лебедово езеро" от Пьотър Илич Чайковски – на 4, 5, 6 и 7 август; "Хиляда и една нощ" от Фикрет Амиров – на 19, 20 и 21 август.
Почитателите на мюзикъла ще се насладят на "Мамма Миа!" от Бени Андершон и Бьорн Улвеус – на 25, 26, 27, 28, 31 август, както и на 1, 2, 3, 4 септември.
Програмата за деца през юли в парка на Военната академия "Г. С. Раковски" е публикувана на: https://www.operasofia.bg/repertoire/opera%20v%20parka
Фестивалът "Музи на водата" от Програмата "Опера в парка" се реализира с подкрепата на Столична община и е част от Календара на културните събития на София.

парк "Ротонда" Банкя
За четвърта поредна година район "Банкя" на Столична община организира поредица от киновечери под открито небе в парк "Ротонда". Всяка събота от началото на юли до края на август (с изключение на 16 юли – „Горешляци“) след 21:30 ч. ще бъдат излъчени някои от най-актуалните съвременни български филми, една ретро лента, късометражни филми и един документален. Входът за прожекциите е свободен.
„Лятно кино в Банкя“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.
Всяка събота – без 16 юли.

Лятната естрада в "Борисова градина"
13-ото издание на концертния цикъл "Остров на музиката", организиран от Общински културен институт Дом на културата "Средец"
Пет концерта ще се проведат на 6, 13, 20, 27 юли и на 3 август от 19:30 ч. на Лятната естрада в "Борисова градина". При лоши метеорологични условия концертите ще се състоят под купола на Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ("Ларгото").
6 юли – Джаз формация "София"
13 юли – Софийски духов оркестър
20 юли – BRASS SQUAD
27 юли – Велислав Стоянов/Квартет тромбони
3 август – Вокална група "Спектрум".
"Остров на музиката" е част от Лятната програма в Календара на културните събития на Столична община.
Подробности ще намерите във фейсбук събитието на: https://www.facebook.com/events/402115745200665/402120061866900

Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
Концертите се реализират с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития
И тази година Софийската филхармония, подкрепена от Столична община, ще зарадва почитателите на класическата музика със селектирана програма от любими на публиката творби. Две са сцените, на които публиката ще се срещне с Националния оркестрър и неговите камерни състави – Парк-театър „Борисова градина“ и атриума на Националната галерия – Квадрат 500.
На 3 юли от 20:00 ч. в парк-театър „Борисова градина“ ще звучат шедьоври на европейската филмова музика под палката на маестро Григор Паликаров. Концертът „La Dolce Vita” включва творби от Енио Мориконе, Луис Бакалов, Стелвио Чиприани и Нино Рота.
В парк-театър „Борисова градина“ на 10 август концерт-спектакълът „Веберови“ от Феликс Митерер ще разкаже любопитни подробности за живота на Волфганг Амадеус Моцарт. На сцената заедно със Софийската филхармония ще се качат сопраното Вера Гиргинова и актьорите Елена Атанасова, Деница Даринова, Анджелика Джамбазова и Явор Борисов. Режисьор е Борислав Петранов.
Третият концерт в парк-театър „Борисова градина“ е на 4 септември. „Холивуд“ ще ни потопи в света на Джон Уилямс и Вангелис. Емблематични филмови пиеси на двамата гении ще звучат в изпълнение на Националния оркестър и Националния филхармоничен хор.
И тази година красивото открито пространство на атрума на „Квадрат 500“ ще посрещне камерните състави на Филхармонията. Концертите там започват в 18:30 ч., а любезните домакини на Националната галерия предоставят достъп до експозицията на галерията за всеки, закупил билет за събитието от 10:00 до 18:00 ч. в деня на концерта.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

най-различни места из целия град
Това лято се очертава бум на летните кина в София. Платформата за късометражно кино "Кинематограф" планира над 25 прожекции на най-различни места из целия град, повечето в паркове, но и някои на още по-интересни места като Гьоте-институт, двора на 127. СУ, кръговото в кв. "Павлово" и др.
Програмата вече събра стотици зрители на първите си за сезона прожекции на Пролетен Витоша Фест и на летния фестивал Mladost Summer Fest. Сред показаните филми има всичко – документално, игрално, експериментално кино, анимация.
Проектът „Лятно кино София 2022“ се осъществява с подкрепата на Столична община, в партньорство с Гьоте-институт България, район "Студентски", район "Младост", район "Витоша" и район "Надежда". Благодарение на тези партньорства "Кинематограф" значително разширява не само мрежата за показ на българско късо кино, но и възможностите на столичани за приятен отдих във вечерна прохлада с кино за цялото семейство.
Всички прожекции са с вход свободен, започват в 20:30 ч. и продължават около 80 – 90 минути.
Прожекции ще има всяка седмица от сега до края на лятото.Някои от локациите са парк "Студентски", парковете в "Младост 2 и 3", Северен парк.
Пълен списък, както и детайлна програма, може да откриете тук: https://kinematograf.bg/programa

В началото на месец юли, археолози от Национален исторически музей и Секция за средновековна археология на НАИМ при Българска академия на науките започнаха проучвания в цитаделата на средновековната твърдина.
В проучванията участват студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и Нов български университет.
Още в първите дни на проучването са локализирани останки от християнски храм. Неговото функциониране се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и интересни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, изработени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг важен акцент сред находките е откритото ритуално погребение на църковна утвар, почти централно пред апсидата, от изток. То е поставено в малка яма, частично оградена с дребни камъни, където са били погребани кръст и кандило. И двата предмета са изработени от желязо, а трезорирането им трябва да бъде отнесено към времето, след края на функциониране на християнската постройка. Това най-вероятно се е случило в самия край на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като трябва да отбележим, че погребението попада във височина над съвременния на сградата терен.
Проучванията и дейностите на обект „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ ще продължат до края на месец юли, припомнят от Национален исторически музей, а финансирането е осигурено от Дирекция „Култура“ на Столична Община.

Музей на изкуството от периода на социализма
Изложбата има за цел чрез образа на Тодор Живков в произведенията на български и чуждестранни автори да разкрие един сложен аспект на изкуството от тоталитарната епоха, а именно отношението „изкуство-власт“. Около 60 творби на живописта, скулптурата, графиката и декоративните изкуства, документи и оригинални ръкописи визуализират взаимоотношенията между творческата интелигенция на България и личността на най-дълго задържалия се комунистически лидер в държавите от Източна Европа. Сред авторите са Дечко Узунов, Иван Ненов, Васил Бараков, Васил Стоилов, Вера Недкова, Николай Шмиргела, Александър Поплилов, Светлин Русев и др.
С малки изключения произведенията от настоящата изложба никога не са показвани пред публика. Това в най-голяма степен се отнася за рисунките на народните художници (най-високото почетно звание в областта на изобразителните изкуства преди 1989), които са оформени в юбилеен албум като представителен подарък от Съюза на българските художници за 70-годишнина на Тодор Живков. Освен като политически акт на засвидетелствана благодарност към комунистическата партия в лицето на нейния лидер, на тези творби може да се гледа и като на любопитна и до момента непозната страница от историята на нашето изкуство.
Малък, но съществен сегмент от изложбата представляват няколко политически плаката, създадени през 2018 от тогавашни студенти от специалността „Плакат и визуална комуникация“ към Националната художествена академия. В тях образът на Първия и епохата, която той олицетворяваше, са видени от перспективата на времето и оценката на новите генерации.

Сборната експозиция „Град на сенките“ включва кадри от едноименната легендарна серия, заснета в Санкт Петербург (1991-1994), Венеция (2001-2008), Хавана (2003-2006) и Ню Йорк (2004-2022). Фотографиите са ръчно проявени от самия Титаренко в личната му лаборатория. Голяма част от принтовете са единствени копия.
Алексей Титаренко е известен с това, че снима на филм и копира ръчно. Фотографските му методи на работа не са просто техническо средство, а част от личния му стил като артист.
За „Град на сенките” и Владимир Путин от началото на 1990-те.
Експозицията носи заглавието на един от фотографските корпуси на Алексей Титаренко, който е сред работите му, поставили го на световната фотографска карта.
“Град на сенките” (1991 – 1994) запечатва обществената и държавническа ентропия в многомилионна Русия в отчаяния ѝ опит да скъса с абревиатурата “СССР” и да поеме в нова посока. Снимките от серията са създадени след разпадането на Съветския съюз, когато хиляди хора в Санкт Петербург са на ръба на оцеляването, а някои и губят живота си, заради липса на базови условия за живот и бум на престъпността. Идеята се ражда неочаквано, но безкрайно естествено, докато Алексей Титаренко наблюдава съгражданите си, които постепенно губят човешкия си облик, погълнати от отчаяние. За да документира катастрофата, Титаренко прави улични снимки с продължителна експозиция, които са ярка метафора за хората като сенки.

Лятната изложба в САМСИ е в популярната по световните сцени форма на акрошаж (accrochage) – колективно представяне на произведения на различни автори, обвързани единствено от субективния интерес на организаторите на експозицията. Идеята принадлежи на Надежда Джакова, поканила като сътрудници колегите си – куратори на Националната галерия, да представят впечатленията си от арт-сцената ни през миналата година. Боряна Вълчанова, Диана Драганова-Щир, Мартина Йорданова, Николай Ущавалийски, Яна Братанова и Яра Бубнова са подбрали, заедно с инициаторката, произведения, създадени от автори с различни разбирания за изкуството, подчинени на индивидуални концепции и участвали в несходни кураторски проекти.
Тази фрагментарна извадка не претендира да реконструира цялостния пейзаж на съвременното ни изкуство, а е един отделен опит пред зрителите да се визуализира именно моментното и разнообразие.
В изложбата са събрани произведения на художниците Аделина Попнеделева, Аксиния Пейчева, Борис Далчев, Вито Валентинов, Гълъб Гълъбов, J. PANK, Иглика Христова, Калин Серапионов, Камен Старчев, Красимир Карабаджаков, Lubri, Людмил Лазаров, Мария Налбантова, Мартин Атанасов, Михаела Добрева, Радостин Седевчев, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стоян Илиев, Филип Попов и Юлий Таков.

Боряна Росса е сред най-колоритните фигури в съвременното изкуство от края на 1990-те и до днес. В основата на концепцията, която тя следва в самостоятелната си изложба в Квадрат 500, е заложено схващането, че технологиите са средство за освобождение, а не за война. “Механиста: 8 портрета на киборги” е кибер-феминистки манифест, представящ идеята за Аз-а, заедно с всички негови идентичностни характеристики като пол, раса, вид, етнос, националност и класова принадлежност като хибридно и пластично понятие, обусловено от нашето постоянно променящо се взаимоотношение с обкръжаващата среда, животните, машините. Не сме изолиран, единичен Аз, а комплексни, синкретични същества. Ние сме в симбиоза с микробите, които живеят в нас, зависими сме от телефоните и компютрите си, някои от нас живеят с изкуствени животоспасяващи електронни импланти. Обкръжаващата среда, включително и тази, която сме създали, може да ни отмъсти за нашите злодейства или просто да не издържи на безцеремонната наглост, с която я третираме като наш слуга.
Портретите на киборги са вдъхновени от исторически и съвременни полу-документални и полу-фантастични образи, съпроводени от манифестни текстове от древността до днес. Подбрaните изображения ясно показват, че идеите за хибридността между хората и технологиите не са нови, независимо от това, че активното им обговаряне в съвременен вид е от преди век. Феминисткият поглед към тази връзка изисква технологиите да са средство за освобождение и критикува използването им за реализация на изконното желание на човека да доминира, управлява и убива себе си и всичко останало.

В изложбата „Пробуждане между редовете” се съчетават литература и изобразително изкуство. След проведен курс по творческо писане при британските автори д-р Уил Бъкингам и д-р Хана Стивънс от Wind&Bones, ЖенитеSurvivors, както се наричат, създават 30 микроистории в жанра флаш фикшън. Финалните разкази са редактирани в английските им версии от писателите Уил Бъкингам и Хана Стивънс, а на български език – от Надежда Радулова и Силвия Иванова с коректор Ива Колева. За визуализирането на тези истории са поканени 23 български автори, чиито произведения са включени в изложбата. Зрителите получават възможността сами да „прочетат” между редовете и да усетят емоциалността и чувствителността както на всяка една от тези жени, така и на художниците.
Пробуждане – събуждане, съвземане, СПОМНЯНЕ. Да си спомниш кой си и да избереш да пробудиш, събудиш този човек в себе си. Да избереш себе си! Мисията на фондация „Emprove”, без да бъде агресивна и обвиняваща, е да развенчае една тема табу, да привлече към нея вниманието на обществеността и да помогне на жени, намиращи се в токсични връзки. За да достигне до повече хора, фондацията избира изкуството. То помага, вдъхновява и възражда.
ЖенитеSurvivors е първата по рода си българска общност, създадена от жени, успели да се освободят от емоционално или физическо насилие, за жени, поели към промяна и нов живот.
Авторите в изложбата: Адриана “Addminimal” Герасимова, Александра Николова “Al Nik”, Анжела Пенчева, Антония Мечкуева, Ася Колева, Борислава “BORISLAVAMADEIT” Караджова, Венцислав Йосифов “Jermain”, Гергана Станчева, Деяна Старева, Диана Димитрова , Елена Панайотова, Елина Бучукова, Еслица Попова, Калина Мухова, Капка Кънева, Кирил Златков, Людмил Илиев, Милена Цочкова, Мила Табакова, Михаела Караджова, Надежда Илиева, Филип Църов “Trasher”, Юлиян Табаков.

Автор: Александър Панайотов
Изложбата може да бъде разгледана от 1 юли до 10 юли, от 9:00-17:00 ч.
Зала № 3, ОКИ ДК „Красно село“
Вход свободен

ВИТОША - край х.Момина скала
Шабан Мустафа ще атакува рекорда на Витоша Летен фест тази неделя.
Осмото издание отново включва планинско бягане и колоездене край х.Момина скала. Спортният празник се организира от „София – европейска столица на спорта“ и включва планинско колоездене, планинско бягане с атрактивен награден фонд, туристически поход, безплатен алпийски тролей над Боянската река, народни танци, песни, томболи, много игри с награди и веселие.
Отново за доброто настроение ще се погрижи популярният и обичан народен певец Александър Александров – Алекс.
Шабан вече е печелил на Витоша летен фест – през 2017 г. той бе най-бързв третото издание по 12-километровото трасе. Редом до него сега се очаква да застанат и други изтъкнати състезатели в планинското бягане и колоездене. Стартът на атлетите по маршрут „Кумата“ е в 11.00 ч., велосипедистите потеглят в 11.10 ч. за една или три обиколки по 7/20 км трасе „Копитото“, а в 11.20 ч. е началото на туристическия поход (без регистрация) по 3.5 км маршрут „Обичам Витоша“ с продължителност около 2 часа.
Регистрацията за състезанията това лято отново е без стартова такса, а линкът за записвания е: https://bit.ly/3PJ4QQk. Там ще намерите Наредба, детайлна информация, карта на трасетата, условията за участие, възрастовите групи, наградите и подробности за безплатния транспорт за участниците и др. Предварителното записване ще направи участието в деня на състезанието далеч по-комфортно. В деня на феста автомобилите ще бъдат допускани и паркирани до Златни мостове.
„София – европейска столица на спорта“ ви кани да изживеем отново заедно един незабравим ден пълен със спорт, забава, фолклор и активности сред прохладата и красотите на планината.
Витоша Летен Фест – тази неделя, 10 юли, след 10 ч. пред хижа „Момина скала“.

От 14 февруари до 07 септември Националния музей „Земята и хората“ ще представи нова временна изложба „Луна 16 и приносът на българските учени в изследванията Луната“.
Как влюбените гледат на луната?
Това всички знаем.
А, как учените гледат на луната?
Може би си помислихте с телескоп?
Елате в музея и ще ви покажем как учените гледат с микроскоп единствената лунна проба в България от космическата станция „Луна 16“.
https://www.facebook.com/earthandman

Военна академия - малка сцена
Подходящо за деца от 0 до 3 годишна възраст!
Участват солисти и оркестър.
Режисьор: Юлия Кръстева

Струнен квартет София - Валсове, танго и евъргрийни от Йохан Щраус-баща, Карлос Гардел, Астор Пиацола и др.
„Споделете музиката“ се осъществява с подкрепата на Столична община – Календар на културните събития. Билети за концертите са налични на касата на зала „България“, на касата на парк-театър „Борисова градина“ и в Ивентим.

Историята е за едно Щурче, което не иска да свири на цигулка, а да бъде герой. Децата от публиката ще помогнат на Щурчето да разбере, че герои са не само тези, които размахват саби, а и тези, които с музика покоряват сърца.
Участват: Наделина Василева, Екатерина Казакова и Силвия Стоянова
Зала „Елит“, 18:30 ч., ОКИ ДК „Красно село”
Вход с билети: деца - 4лв., възрастни - 6 лв.

Летен фестивал на София
Автомобилен клуб „Авангард класик“, Парад на ретро автомобили
Зад музей „Земята и хората“
Web: http://sofiasummerfest.bg

Езеро Панчарево / до Национална гребна база „Средец“, кв. „Панчарево“
Рихард Вагнер - премиера

Парк-театър „Борисова градина“
„МРЪСНОТО КОПЕЛЕ”
от Жорди Галсеран
преводач Нева Мичева
художник Николай Николов
режисьор Пламен Панев
Участват:
Асен Блатечки
Светлана Бонин
Николай Урумов
Христо Бонин
Липса на емпатия, повърхностен чар и високо самочувствие са само част от чертите, които могат да формират, както един сериен убиец, така и най-успешния мениджър.
За това не е изненада, че идеите на шведски психолог, използвани от испанския драматург Жорди Галсеран, получават толкова добронамерен прием сред зрителите.
В една от последните си постановки, режисьорът Пламен Панев направи своята версия на текста му и покани Николай Урумов, Асен Блатечки, Светлана и Христо Бонин да станат част от екипа на комедията, която е чудновата смесица между психотрилър, криминале, интелектуален ребус и риалити шоу.
Ярката комедия "Мръсното копеле" е спектакъл, фокусиращ се върху бруталните взаимоотношения между големия бизнес и малкия човек, готов да жертва морала заради кариерата и доброто заплащане.
Спектакъл, изпълнен с много интрига, много изненадващи обрати,много смях, забавление и различни типажи. А зрителите имат възможността да участват с предположенията си как ще завърши той – кой е подставеното лице? Бъдете съучастници в това забавление!
Спектакълът е осъществен с подкрепата на Болница за женско здраве „НАДЕЖДА”