Десислава Денева – DEDE. Формат 16/26

СБХ, Шипка 6, 1 C
Десислава Денева – DEDE:
Пространството е обживено с произведения от последните десет години. И ето, пред вас са моите 2016 – 2026.
Опитала съм се да обозра през призмата на личния си опит – някъде между реалните граници и виртуалната безграничност, своите емоции. Това са реакции и чувства, породени от хаоса на нашето съвремие, където размиването на идентичността е реална опасност за всеки от нас. Динамиката на съвремието зададе и забързания ритъм на авторовите реакции – кипеж, разлом и трансформации в един житейски въртоп... Ние сме в хаоса на нестихваща събитийност,

В една разюздана вакханалия от визуални и звукови образи.
Разкривам чувствата си на радост и болка, породени от изострената ми сетивност. Предмети от бита и човешки фигури се преплитат с абстрактни модели, обединени в един поглед – оксиморон, като моя цялостна творческа концепция. Стремя се, интерпретирайки формите, цветовете, светлините и сенките, да открия тяхното психологическо внушение.

Моите корени, чувствителност и артистичен език са открояващата се нишка, втъкана в канавата на времето на последното десетилетие. Неслучайно изложбата е с това заглавие. Една непрекъсната, ако мога да я нарека „лакмусова следа“, бележи творческия ми път. Тя е в преносен смисъл автентична проява на моята авторовата реакция към събитията, които ме заобикалят. Но не ме разбирайте погрешно, естествено, аз съм белязана от своите грешки и истини, и това е филтърът на художник, дишащ с пулса на изконно любопитство към истинската същност на нещата. Интересът ми е претворен, както и в работи от 2016, така и в специално създадената за изложбата серия Rondo. В текста са вплетени заглавия на произведения, които маркират водещи послания в изложбата. Rondo е едно от тях. А потокът на енергията в случващото се е запечатана в една добавена реалност.

Ако, мога да обобщя –
не бягам от света, а търся начин да го осмисля,
без да се „размия“ в заливащата ни река от „шума“ наоколо. От една страна, работите таят агресивно натрапващите се образи/идеи от новините или метаморфозите на деня, а от друга страна, са неизказаните думи на съзерцанието и истинското преживяване, на моите молитви. Понякога духът ми се рее и ме отвежда сред омагьосаните дървета и химерите. А понякога улавям мига, изразявайки спонтанността на жеста като естествена реакция в синхрон с цялото многообразие на сетивата ми. Това е едно настроение от перспективата на нерафинираното ми вдъхновение, претворено върху хартия и платно.

Виждате картини, които са не само форма на реакция към тези посттравматични времена, но и форма на съпротива. Противопоставям се на въртопа на света и в този контекст моят изказ е изменчив. Тук той приема облика на фигуратив, символ, или пък не. Избраните мои мигове събират, отхвърлят, разнищват и очертават емоционални кулминации. Но, аз не само разказвам моята история, но и разговарям със самата себе си.

+++