ЗАХАРИ ЗОГРАФ | Имерсивна изложба
Национална галерия „Квадрат 500“
ул.„19-ти февруари“ 1
София
http://nationalgallery.bg/bg/visiting/kvadrat-500/
ул.„19-ти февруари“ 1
София
http://nationalgallery.bg/bg/visiting/kvadrat-500/
Националната галерия представя една от знаковите фигури в историята на българското изкуство – Захари Зограф. Експозицията предлага ново преживяване на изкуството чрез първaта имерсивна изложба с произведения от музейната си колекция. Базираният върху възможностите на новите технологии проект, създаден от „Сензор студио“, с времетраене от 20 минути, възпроизвежда негови религиозни и светски шедьоври, както и проследява някои елементи от творческия процес на художника.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Идеята е породена от стремежа да се популяризира изкуството на Българското възраждане – време на икономически, социален и културен подем, неразривно свързано с борбата за църковна и национална независимост. Началото на този период се отнася към средата на XVIII в., когато Паисий Хилендарски написва през 1762 „История славянобългарска“ – съчинение, оказало дълбоко въздействие върху духовното пробуждане на народа и изиграло ключова роля в процесите на национално самоосъзнаване.
В изложбата са включени икони, рисунки, копирки, писма и документи, както и ранните светски портрети на художника. Представени са и голям брой стенописи – от най-ранните, изпълнени през 1838 за параклиса „Св. Йоан Кръстител“ към църквата „Св. Богородица – Благовещение“ в Асеновград, до неговата своеобразна „лебедова песен“ – стенописите от нартиката на манастира Великата Лавра на Света гора (Атон), създадени в периода 1851–1852.
Захари Зограф се превръща в емблема на българското възрожденско изкуство. Неговият непрестанно търсещ творчески дух изпреварва времето си, а в необозримото му по обем художествено наследство прозира енергията на настъпващата модерна епоха, естетиката на условния образен език, силата на линията и експресивността на цвета.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Създаване” 2024.
Изложби
четвъртък 01 януари 2026
София
ул.„19-ти февруари“ 1
Български
English
简体中文(中国)


