Църковни празници

На 6 декември Българската православна църква чества паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) - един от най-големите зимни празници. Свети Николай е почитан и от католици, и от православни християни. В народната традиция този светец е покровител на рибарите и моряците, помощник и на всички страдащи, защитник на невинните, крепител на слабите със словото на истината и вярата. На този ден празнуват и банкерите. Независимо дали член на семейството носи или не името на светеца, на този ден всяко християнско семейство в България празнува и на трапезата се приготвя риба - най-често шаран.
В София има два храма, които носят името на светеца – малката старинна църква „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в центъра на столицата, на улица „Калоян“ № 8, срещу Софийската Света митрополия. Другият храм с името на светеца е в столичния квартал „Връбница“.

ОТ 22 ДО 30 ДЕКЕМВРИ 2019 Г. ЕВРЕИТЕ ПРАЗНУВАТ ХАНУКА

---

На 22 декември 2019 г. започва еврейският празник на Светлината Ханука. В продължение на осем дни – до 30 декември 2019 г, по време на Ханука във всички синагоги и във всяко еврейско семейство се пали по една свещ в ритуалния свещник – ханукия. Всяка година в Централната софийска синагога ритуалното запалване на първата свещ се прави от уважавана от еврейската общност личност след 17:40 българско време и се произнася благослов на Всевишния за извършените чудеса за отците. Така празникът припомня чудото, случило се през 3597 г. от еврейския календар или 165 - 167 г. пр. н. е. Това било времето, когато евреите извоювали героично свободата си и запалили отново светлината в храма – чудо се случило с малка стомничка с осветен зехтин, която давала светлина цели осем дни, вместо да изгори само за ден. Така евреите успели да приготвят ново, осветено масло. През осемте празнични дни еврейската кухня пази хилядолетни традиции – в София евреите консумират ястия, приготвени в растителна мазнина, напомняща за ритуалното масло в храма - понички с пълнеж от сладко – суфганиот; картофени палачинки, наречени латкас.

Бъдни вечер е празник, посветен на семейството, на дома, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. Традицията и при католици, и при православни повелява преди да се нареди празничната трапеза, на Бъдни вечер стопанинът на къщата да запали специален пън в огнището - бъдник, който гори през цялата нощ. Вечерта на 24 декември ястията на трапезата задължително са постни, както и трябва да са 9 на брой при католиците, а нечетен брой – 7, 9 или 11 – най-често при православните. При католиците и в някои части на България при православните християни се приготвя и Боговица – празничната пита, в която е скрита паричка. Смята се, че на когото тя се падне, ще бъде здрав и с късмет през следващата година. След вечерята ястията на масата не се прибират, а се оставят през цялата нощ. При католиците се поставя задължително и по един прибор, който не се използва - за близки, които са се споминали. На Бъдни вечер католиците винаги приемат някого в семейството си – човек, който е сам. Тази традиция е характерна и за повечето православни християнски семейства.

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. Датата на Рождество е фиксирана – на нея празнуват православни, католици, протестанти... В календара на Православната църква Рождество Христово е вторият по важност празник. На този ден се празнува раждането на Господ по плът, началото на спасението на хората. С появата на първата вечерна звезда на небето след Бъдни вечер в храмове по целия свят започва тържествената рождественска литургия. На нея се припомнят старозаветни пророчества и събития, свързани с раждането на Спасителя. Така е и в София. Празникът е продължение на Бъдни вечер, а в народната традиция започва с обичая коледуване в първите часове на 25 декември. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. По стар български обичай се прави коледуването в Железница - на Бъдни вечер коледари обикалят къщите и наричат за здраве и плодородие в дома, а стопаните ги даряват с коледарски краваи и храна.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него се поднасят много ястия, приготвени от свинско месо.
Имен ден празнуват Христо, Божин, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристиян и други.
26 декември - вторият ден на Коледа - е посветен на почитането на Пресвета Богородица и при православни, и при католици.
На 27 декември и при православни, и при католици се чества Св. Първомъченик и архидякон Стефан - Стефановден, с който завършват Коледните празници.

Новата година започва с Васильовден на 01 януари. Празникът е известен още с наименованията: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. В този ден по домовете ходят маскирани мъже - сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, които благославят за здраве и плодородие.